На себе си... 1
1.1K
0
0
2 min reading
Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съжаляваш, че навлезе толкова надълбоко - затъна в чувства. Съвестта ли те гризе? Ти нямаш съвест. Ако сега ти предложи би се омъжила за него... Ами Другият? С него би ли се разделила? Не знаеш! Защо ли не се учудвам - така е най- лесно. Но изпитваш вина, нали? Защо точно на него - Верния ти изневеряваш?! Защо не го причини на някой от предишните?! Те го заслужаваха, този не го заслужава! Ами другият? Какво ти е направил той за да играеш с него? Знаеш, виждаш го в очите му - Обича те! И той се пристрасти към теб: влюби се в страстта ти, удави се в очите ти, целувките ти го погубиха, обикна гласа ти... и още и още... И той не заслужава да си играеш с него. Толкова е добър! Какво ли му е на него, като знае, че обичаш друг? Питала ли си се дали той страда? Не си! Дори не искаш да си помислиш.
Всъщност коя си, какво си? Себе си ли си? Как се чувстваш когато мамиш? Ти не приемаш премълчаването за лъжа! Спестяваш истината на единия, а с нея нараняваш втория! Никой не го заслужава! Колко пъти ти е било на устата да му кажеш: "Изневерих ти! Изневерявам ти, защото вечно нямаш време за мен, но въпреки това те обичам! " Не! Няма да му го кажеш. Това би бил краят. Питала ли си се защо се променихте така? И двамата! Ежедневието ви уби, ето защо! Съсипа всичко красиво, угрози цялата връзка. Сега и съвестта ти носи нервност, докачливост... Може би, защото ти си виновна и ровиш и бърничкаш да намериш някоя негова грешка... Той няма грешки, не е като теб.Може би ти си единствената и най-голямата му грешка...
Дори цененото "Обичам те!" е вече банално. Всеки ден, всяка нощ, ежедневно... Изпитваш нужда да му го казваш, да го чуваш... Така е! Нима трябваше да му изневериш за да разбереш наистина колко го обичаш. Държиш на него, въпреки, че го мамиш. Не можеш да си позволиш да го изгубиш! Но цениш ли го? Вече Да! Винаги ли трябва да правиш грешки за да разбереш истината? Винаги ли трябва да си лоша, гадна, цинична, инат? Трябва да се научиш да отстъпваш. Не е слабост, знаеш го! Но гордостта ти е прекалено голяма, а и понякога забравяш житейските уроци. Господ не ти е дал само хубост , дал ти е ум. Възползвай се от него по дяволите!!!
Съжаляваш, че навлезе толкова надълбоко - затъна в чувства. Съвестта ли те гризе? Ти нямаш съвест. Ако сега ти предложи би се омъжила за него... Ами Другият? С него би ли се разделила? Не знаеш! Защо ли не се учудвам - така е най- лесно. Но изпитваш вина, нали? Защо точно на него - Верния ти изневеряваш?! Защо не го причини на някой от предишните?! Те го заслужаваха, този не го заслужава! Ами другият? Какво ти е направил той за да играеш с него? Знаеш, виждаш го в очите му - Обича те! И той се пристрасти към теб: влюби се в страстта ти, удави се в очите ти, целувките ти го погубиха, обикна гласа ти... и още и още... И той не заслужава да си играеш с него. Толкова е добър! Какво ли му е на него, като знае, че обичаш друг? Питала ли си се дали той страда? Не си! Дори не искаш да си помислиш.
Всъщност коя си, какво си? Себе си ли си? Как се чувстваш когато мамиш? Ти не приемаш премълчаването за лъжа! Спестяваш истината на единия, а с нея нараняваш втория! Никой не го заслужава! Колко пъти ти е било на устата да му кажеш: "Изневерих ти! Изневерявам ти, защото вечно нямаш време за мен, но въпреки това те обичам! " Не! Няма да му го кажеш. Това би бил краят. Питала ли си се защо се променихте така? И двамата! Ежедневието ви уби, ето защо! Съсипа всичко красиво, угрози цялата връзка. Сега и съвестта ти носи нервност, докачливост... Може би, защото ти си виновна и ровиш и бърничкаш да намериш някоя негова грешка... Той няма грешки, не е като теб.Може би ти си единствената и най-голямата му грешка...
Дори цененото "Обичам те!" е вече банално. Всеки ден, всяка нощ, ежедневно... Изпитваш нужда да му го казваш, да го чуваш... Така е! Нима трябваше да му изневериш за да разбереш наистина колко го обичаш. Държиш на него, въпреки, че го мамиш. Не можеш да си позволиш да го изгубиш! Но цениш ли го? Вече Да! Винаги ли трябва да правиш грешки за да разбереш истината? Винаги ли трябва да си лоша, гадна, цинична, инат? Трябва да се научиш да отстъпваш. Не е слабост, знаеш го! Но гордостта ти е прекалено голяма, а и понякога забравяш житейските уроци. Господ не ти е дал само хубост , дал ти е ум. Възползвай се от него по дяволите!!!
© Коколлляк All rights reserved.
