На спирката
Отивам на работа, обикновен сив ден, като всички други, чакам рейса, седнал на едно желязо на спирката. Върху желязото трябва да има пейка, но няма и сигурно никога не е имало. До мен седи възрастна женица, сгушена в едни дрешки. "На колко си години?", я питам, а тя "На 83.", и така си поговорихме.
Оказа се, че и мъжът ù е над 80 и е жив. Питах я как живеят. "Мизеруваме. С 200 лв. пенсия съм, мъжът ми и той. Купуваме лекарства."
Виждам, че рейсът ми идва и я питам за къде е тя. "И аз не знам вече за къде съм."
Качвам се и си мисля за таз женица.
© Беркант Ибрахим All rights reserved.
