Наближава Коледа! - от Фестивала
3 min reading
Наближава Коледа!
Най-светлият празник - Рождество.
Последно се бяха чули преди месец. Бяха решили да посрещнат
празника заедно. Но след това той не се обади повече...
Тя трескаво очакваше поредния телефонен звън и неговият
глас, всеки оставащ ден. Но оставаше само с чакането и
самотата си. Дните й минаваха бавно. Времето като че бе
спряло. А той мълчеше.
Тя се постара, въпреки всичко, да се подготви за тази вечер.
А ако не беше забравил? Мислите й около празничната нощ бяха
я обсебили. Когато той се върне и за това, как ще го
посрещне на вратата...Но наред с това се прокрадваше и още
една мисъл - ами ако все пак не се появи?! Тогава очите й се
напълваха със сълзи и плачеше - тихо, като че искаше да не
си създава настроения предварително. А и беше свикнала да
чака.
С него не бяха се виждали от близо година. Чуваха се от
време на време по телефона, или си пишеха на електронната
поща. Но не това, защото тя никога не беше привърженичка на
тази разточителни писма. Защото - никога не можеше да долови
вълнението на гласа му, или онези трепетни думи на нежност,
които той й пишеше. И всеки край на писмото, обсипан с
целувки и „обичам те". Нямаше я онази живителна нотка в
гласа. Не можеше да го види - такъв, какъвто би искала да е.
Макар че често думите му се впиваха дълбоко в съзнанието й.
Сутринта, след Бъдни вечер, се събуди с главоболие.
Притеснението й и суетата около празника... Мисълта, че той ще
се появи, а тя... или ще забрави... За миг се натъжаваше, но
после си казваше: има време. Той нали ми обеща...
Дали ще се сбъдне и нейното желание? Макар че отдавна не
вярваше на чудеса.
А как й се искаше да се сгуши в прегръдката му, как й се
искаше...
Но времето вървеше, а тя трябваше да се заеме с подготовката
за вечерта. Едва в късния следобед успя да поседне малко, за
да отдъхне. Направи си кафе. Почувства умора, но... може би си
струваше?! А телефонът упорито мълчеше ли, мълчеше...
Навън беше почти мръкнало. Тя беше готова с приготовленията.
Оставаше да чака...
Вече минаваше осем, нищо. Запали свещицата на масата, наля
си чаша вино. Отпи глътка. Но... виното й се стори горчиво,
глътката раздра гърлото й. Не вървеше да плаче. Взе си книга
и реши да почете. Не усети кога е заспала. Свещта отдавна бе
изгаснала.
Странен сън! Уж сънуваше, че е Коледа. И тя е сама в къщи.
Когато се чу странен шум откъм антрето. Беше тъмно. А и
изпита страх в съня си. Но... стресна се, разтърка очи, за да
се убеди, че е будна. Надигна се бавно от дивана, много ли е
спала?!
Стаята беше тъмна. Тръгна към коридора, когато погледът й се
спря на някакъв силует.
Някой седеше в нейния фотьойл? Как? Ама нали сякаш през
съня й мина онзи странен шум?! Нетърпеливо стигна до
вратата и включи лампата - не можеше да повярва! Той беше там
- с лъчезарната си усмивка...Тя сякаш искаше да извика, от
радост, но не можеше... Думите й заглъхваха нейде в нея.
Заплака. Втурна се към него и го прегърна.
Беше миг на щастие...
Защото все пак на Коледа се случват чудеса... А тя никога
нямаше да забрави тази нощ!
© Нели All rights reserved.
