Началото І

Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толкова много спомени, и в късния следобед да продължа на стоп.
След като вече бях на магистралата, вече съжалявах за това свое решение -едно, че бях страшно уморен и въобще нямах настроение за разходки, а и започваше леко да подухва и виждах как в далечината вятърът носи тъмни облаци право към мен. Молех се само да ми спре някой, пък да си вали тогава колкото иска. Започна и да захладнява, отворих раничката си и извадих старата дънкова риза, от която се посипаха няколко зрънца ситен пясък. Тъкмо я обличах и видях откъм града да се появява някакъв тип, изглеждаше доста странно в опърпаните си дрехи, а като приближи забелязах, че има тъмна гъста коса, стигаща почти до раменете му, а върху изпитото му продълговато лице стърчаха гъстаци косми, оформящи приличие на брада. Чу идваща зад него кола, обърна се, за да видя и доста посмачканата му вехта раничка, метна настойчиво с ръка, колата обаче го подмина, пак се обърна и продължи с ведра стъпка към мен. За всеки случай и аз вдигнах палец - може пък да съм по-симпатичен - тц. Бях вече леко изнервен, чаках някой да ми спре почти час, а и облаците идваха все по-близо, и си помислих, че, ей на, само тоя битник, излязал сякаш от някоя стара икона ми липсваше, че да ми мъти стопаджийската вода и да плаши потенциалните мераклии най-сетне да ме качат, да се прибера у дома, да се изкъпя, похапна и да се отпусна в блаженство пред телевизора...Когато приближи на говоримо разстояние, ми подвикна:
-Къде така?
Казах му къде отивам.
-Много ли чакаш?
-Към половин час- послъгах аз.
-Кофти работа...-не разбрах дали го каза, защото взе да притъмнява, или заради празният път,но сигурно беше заради хладния вятър и идващите облаци.
-Май голяма буря се задава-продължи той.
-Ти накъде си?
-Абе тука близо, до едно село...близо до Павликени, ако си го чувал...
-Да, знам го...
-Айде успех!
-И на теб-и той се отдалечи на десетина метра зад мен и стовари прашната си раница до себе си.