Началото на края( ІІ част) Триъгълникът
Срещата възпламени огъня на страстта в бившите гаджета. След краткия момент на стъписване и двамата знаеха, че няма да им се размине само с ръкостискането. Страстта бушуваше, възпламеняваше се като огън и слама, кипеше и вреше, като вар и вода... Здравко не искаше да изпуска момента, договори се с колегата си за дежурството и как да му сигнализира при нужда.
На часа пристигнаха на познатото място...
С влизането долови мириса на любимия парфюм, „тяхната” спалня ги очакваше. Всичко, което досега изглеждаше пусто и незначително за Маруся, изведнъж оживя. Полилеите потрепваха, огледалото отразяваше радостни лица със щастливо изражение и приповдигнато настроение. Здравко се почувства безкрайно щастлив, завръщайки се там, откъдето си беше отишъл.
Предстоеше им заедно да прекарат първата си любовна нощ след раздялата...
Не мигнаха и двамата. Любиха се ненаситно и страстно до пълно изтощение.
Зазоряваше се...
Здравко направи кафе, както в добрите неотдавнашни времена, на своето момиче.
Краят на приказката през тази нощ свърши, но тя постави началото на един друг живот, нетрадиционен и рискован, който щяха да продължат да водят незнайно докога.
Тя не се смути от неговото тръгване. Беше убедена, че той ще се връща отново и отново при нея. Повече не искаше нищо. Искаше него, искаше го за през нощта... Вече можеше, имаше кураж да помисли как ще продължи напред, без него, разбира се. Той е женен и ще си остане такъв, а когато ù излезе късмета и тя може би ще опита да създаде семейството, което все още не я вълнуваше.
***
Свилена беше щастлива. Тя имаше най-грижовният съпруг и баща на детето си. Малкият Стефан растеше здрав и хубав за радост на своите родители и гордост на баби и дядовци. Когато Здравко беше на дежурства, тя оставаше със своята свидна рожба в подредения си апартамент. Двете баби се надпреварваха да идват, да носят плодове, зеленчуци, кисело мляко, прясно сирене и други хранителни продукти от село, екологично чисти за малкия Стефчо.
Здравко често отсъстваше, но Свилена не се тревожеше, а напротив, гордееше се със съпруга си, знаеше че един полицай, ако иска да израсне в кариерата, трябва много да работи. И през ум не ù минаваше за друга жена...
Когато се връщаше от поредната си любовна нощ, отдалече викаше:
- Пиян съм, миличка, спасявай ме... Тя нежно събуваше чорапите му, слагаше го в леглото, целуваше го ненаситно и страстно и сгушена в прегръдките му заспиваше, като тайничко се надяваше, че е наближило времето отново да започнат да се любят след бременността и тежкото раждане...
Здравко компенсираше угризенията си, носеше подаръци за сина си и за нея, смееха се, забавляваха се, правеше ù комплименти
- Сега да се женя, пак теб ще избера - обичаше често да повтаря...
Доволен беше от избора на съпругата си, знаеше, че е обичан и най-важното, едва ли някоя друга щеше да бъде толкова предана и смирена, всеотдайна и добра. Изпитваше непреодолимо чувство на съжаление и състрадание към нея, обичаше я по свой непознат и за самия него начин. Но колкото и разумно да разсъждаваше, той беше убеден, че не може да сложи край на отношенията си с Маруся, че тя ще присъства неизменно в неговия живот, докато съдбата му предопредели някакво ново начало...
Следва
© Димка Първанова All rights reserved.
