Началото на края( ІІ част) Триъгълникът
Срещата възпламени огъня на страстта в бившите гаджета. След краткия момент на стъписване и двамата знаеха, че няма да им се размине само с ръкостискането. Страстта бушуваше, възпламеняваше се като огън и слама, кипеше и вреше, като вар и вода... Здравко не искаше да изпуска момента, договори се с колегата си за дежурството и как да му сигнализира при нужда.
На часа пристигнаха на познатото място...
С влизането долови мириса на любимия парфюм, „тяхната” спалня ги очакваше. Всичко, което досега изглеждаше пусто и незначително за Маруся, изведнъж оживя. Полилеите потрепваха, огледалото отразяваше радостни лица със щастливо изражение и приповдигнато настроение. Здравко се почувства безкрайно щастлив, завръщайки се там, откъдето си беше отишъл.
Предстоеше им заедно да прекарат първата си любовна нощ след раздялата...
Не мигнаха и двамата. Любиха се ненаситно и страстно до пълно изтощение.
Зазоряваше се...
Здравко направи кафе, както в добрите неотдавнашни времена, на своето момиче.
Краят на приказката през тази нощ свърши, но тя постави началото на един друг живот, нетрадиционен и рискован, който щяха да продължат да водят незнайно докога.
Тя не се смути от неговото тръгване. Беше убедена, че той ще се връща отново и отново при нея. Повече не искаше нищо. Искаше него, искаше го за през нощта... Вече можеше, имаше кураж да помисли как ще продължи напред, без него, разбира се. Той е женен и ще си остане такъв, а когато ù излезе късмета и тя може би ще опита да създаде семейството, което все още не я вълнуваше.
***
Свилена беше щастлива. Тя имаше най-грижовният съпруг и баща на детето си. Малкият Стефан растеше здрав и хубав за радост на своите родители и гордост на баби и дядовци. Когато Здравко беше на дежурства, тя оставаше със своята свидна рожба в подредения си апартамент. Двете баби се надпреварваха да идват, да носят плодове, зеленчуци, кисело мляко, прясно сирене и други хранителни продукти от село, екологично чисти за малкия Стефчо.
Здравко често отсъстваше, но Свилена не се тревожеше, а напротив, гордееше се със съпруга си, знаеше че един полицай, ако иска да израсне в кариерата, трябва много да работи. И през ум не ù минаваше за друга жена...
Когато се връщаше от поредната си любовна нощ, отдалече викаше:
- Пиян съм, миличка, спасявай ме... Тя нежно събуваше чорапите му, слагаше го в леглото, целуваше го ненаситно и страстно и сгушена в прегръдките му заспиваше, като тайничко се надяваше, че е наближило времето отново да започнат да се любят след бременността и тежкото раждане...
Здравко компенсираше угризенията си, носеше подаръци за сина си и за нея, смееха се, забавляваха се, правеше ù комплименти
- Сега да се женя, пак теб ще избера - обичаше често да повтаря...
Доволен беше от избора на съпругата си, знаеше, че е обичан и най-важното, едва ли някоя друга щеше да бъде толкова предана и смирена, всеотдайна и добра. Изпитваше непреодолимо чувство на съжаление и състрадание към нея, обичаше я по свой непознат и за самия него начин. Но колкото и разумно да разсъждаваше, той беше убеден, че не може да сложи край на отношенията си с Маруся, че тя ще присъства неизменно в неговия живот, докато съдбата му предопредели някакво ново начало...
Следва
© Димка Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрав!
-
Aни, естествено, че не съм открила "топлата вода" и ти благодаря за хубавите думи.
-
Любовен триъгълник е имало откакто свят светува,но ти провокираш интерес към това.Отново харесах!
-
Дани, за всяка болка има и "билка". Наранени има винаги,някой рани зарастват, други остават да кървят за цял живот.Въпросът е възможно ли е да се избегнат подобни ситуации? Възможно ли е да се живее само с разум? Как да се справим с чувствата? Ето това е проблема...
-
Хм, нещата от живота - тя-той-тя - няма начин накрая да няма наранени. Поздрави, Дими!
-
Веси, Марти, Мия,въпросите, които обсъждаме са били винаги актуални и вълнуващи. Те засягат нашите чувства,нашето ежедневие, нашия духовен живот. Благодаря ви от сърце. Обичам ви ... Дими
-
Смесени чувства бушуват,докато чета всеки следващ епизод от тази човешка драма... от тази простичка истина.
А ми се ще да можеше да е ..по- иначе, и за героите... и за нас!
Поздрав и прегръдка Дими, отново си прекрасна! -
Самите лъжци - дали те се замислят за огромния товар, който поемат? Ти даваш отговори на такива въпроси, а стилът ти на писане е много, много красив. Поздравявам те за пореден, но не и последен път, Дими. Удоволствие е да те чета.
-
Мими,язък за Свилена, ама и повечето от нас не ни е подминало.Маруся ще си носи и тя кръста.Такъв е живота на този етап.Ние ще гледаме на него от добрата му страна нали? Благодаря ти от сърце. С обич Дими
-
Дими, за съжалиние, вече много често срещана ситуация. Ако можеше някой да занесе на Свилена и "екологично чиста" ... любов... Може би като нейната... Прекрасно написано. Поздрави!
-
Веси, имах нужда от твоя коментар, много неща в живота са ни ясни, но не можем да ги променим. И както беше казал поета "... а можеше, по иначе можеше..." Дали това са недъзи на обществото или на самите нас и аз не мога да си отговоря. Може би мисленето ми вече е остаряло и по-бавно се адаптирам към новите условия на живот.Затова съм любопитна и за мнението на млади хора в сайта. Благодаря ти и до нови срещи. С обич Дими.
Деси,Благодаря ти,че споделяш и харесваш написаното.Прегръдка и за теб! Дими -
Да, много истинска история. Лицемерие и лъжи- за съжаление това са неща от живота, пресъздадени майсторски от теб!
Поздравления Дими! -
Нели, много си права.Опитвала съм се да правя статистика на семейства, където няма намесено трето лице.И знаеш ли резултата? Като този, който описвам по-горе... Единият от съпрузите - мъжът или жената е замесен в някаква история, а за лицемерието, още по-болезнената тема, незнам какво да кажа. Много ти благодаря, че прочете и сподели. С обич Дими!
-
Двойнственият живот на хората... Толкова е болезнено от всичко това... Защо? Защо не могат да бъдат честни един спрямо друг ?...Лъжи и семейство...Фалшиво уважение и лицемерие...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
