От няколко дни съм болна. Първо грип, после ме налегна една кашлица и, естествено, на бегом (което ще рече с такси) се отнесох при личната си лекарка. Не, че грипът ме изостави междувременно заради кашлицата, но тя определено ме притесни. Мразя пневмонии, дори и вирусни. Та, снимки, изследвания - всичко по реда си... е, не без естествения сблъсък с нашата мила, родна здравна система, но се добрах някъде към обяд до заветните резултати и пак при джипито. Слава Богу, оказа се нещо по-невинно, само едно двустранно бронхитче и аз се успокоих. Изписаха ми няколо илача (техните цени не бяха съвсем невинни, но нейсе, нали е за здравето) и, както казват бабите, по живо, по здраво се прибрах у дома пак с такси - не ща да си усложнявам лечението за някакви си 5 лева. Седя у дома и, когато не спя, пръскам вируси из сайта. Не вярвам някой да е хванал хрема, но знае ли човек... (Всъщност, ако някой хване, да знае, че е от мен).
Та така и вчера. Поспах следобяд и пак в сайта. "Ще си откоментирам, - викам си. - сега ми се е паднало!". Добре, ама по едно време звъни малката дъщеря от работата ииии...
- Мамо, прибирам се, имам темепратура! - и киха.
Тя оттам киха, аз отсам кашлям, разгеле между кихането и кашлянето се разбрахме. След има-няма 15-ина минути пристига.
- Прибрах се с такси - вика. - Попаднах на едни много евтини таксита, имам и визитка...
- Ами, хубаво! - отговарям, а и какво ли друго да ú река и започваме лечението с бабешки средства. Изсипваме между другото подвижната "аптечка" на леглото и едно по едно отделяме това, с което да започнем лечението.
- Утре ще дойдеш ли с мен на лекар? - пита ме тя и аз, колкото и да не съм за излизане, кимам утвърдително, още повече, когато започва да ми обяснява как няма да се оправи с автобусите до там.
- А, бе, какви автобуси?! Като сме двете ни излиза почти едно и също с такси - правя сметките аз и лягаме да спим, т.е. тя ляга, аз пак се боботвам в сайта. Не ми се спи, нали бях спала следобяда.
Та, ставаме тази сутрин, приготвяме се и тя започва да звъни на "визитката" си от вчера. Да, ама отсреща дава заето непрекъснато и аз предлагам да се отнесем криво-ляво до спирката на тролея (съвсем близо до нас). След 3-4 спирки има стоянка за таксита и оттам да вземем някое. Речено-сторено. Висим ние няколко минути на спирката и малката започва да нервничи. Тролеят никакъв го няма, но пък и не бяхме чакали кой знае колко дълго. И тъкмо се задава, хоп, откъм нашия блок излита едно такси. Размахваме ръце и двете и то спира. Отварям аз предната врата, тя задна и аха да седнем, гледам "Цена на престой - 0,50 ст."
- Аааа, не! - съвсем експулсивно решавам и затварям вратата на таксито, но отвън. - "Тая няма да стане точно в тоя пиков час..." - продължавам тирадата си наум и се връщам на спирката.
Таксито отлетя, а щерката като зафуча... Снощната виелица, ряпа да яде! Как съм могла да откажа таксито?! Тя се била возила на тия таксита и били много евтини, вземали само 50 стотинки на километър и без първоначална такса, другите хем с такава такса, хем тарифата била по 59 стотинки... На всичкото отгоре, тя, преди да тръгнем, била звъняла точно на тях - таксито било от същата компания...
Опивам се аз да ú обясня, че за тоя час-пик в транспорта, цената на престоя е висока, но иди я убеди, ако можеш! И намùла, намùла... Първо за цената, после как съм могла така да я изложа, като толкова грубо съм отказала таксито (верно, че беше малко грубичко, ама нямаше време за деликатност, тролеят идваше...) и ред такива словоизлияния... Ако приказките ú можеха да се впрегнат в производството на ел. енергия, със сигурност щеше да освети целия булевард, на който стояхме.
Качваме се в тролея и тя продължава да боботи. Идва ми да я шамаросам през устата, но само стискам зъби и се опитвам съвсем разумно да ú обясня и убедя, че не е права и че отчитането на престоя не е само, когато си вън от таксито и то те чака, а и когато си в него, но то не е в движение, т.е. виси на светофари или в задръствания, а по пътя ни поне 4-5 такива ни чакат... Е, за четири спирки не успях! До края продължи да твърди обратното...
Както и да е, стигаме в речева престрелка до стоянката за таксита и тя, лепвайки се за първото, възкликва:
- Това е от моите таксита! Качваме се на него и ще видиш колко е евтино!
- Добре, качваме се - свивам примирено рамене аз.
Отваряме пак едновременно вратите на таксито, този път тя - предната, аз - задната...
Ако щете вярвайте, ако щете недейте, но има съдба и няма нищо случайно на този свят! За нейна радост, и за моя изненада (с привкус на неудобство), таксито се оказва същото, което бях отказала малко преди това. Шофьорът, явно познал ни, тъкмо се опитва да попита не бяхме ли ние там онези... и щерката изстрелва към мен:
- Ти ще мълчиш! - И сяда на предната седалка, удовлетворена, че пак е станало нейното.
- О'к, ще мълча - отсичам аз и заговаряме непринудено тримата. Те.е шофьорът се опитва да ме убеди, че понякога трябва да се доверяваме на преценката и на младите. "Понякога, но не сега..." - пререфразирам си аз наум една известна песничка, но гледам да не споря. Наспорих се и на спирката, и в тролея.
Не ни хванаха много задръствания, но и не минахме директно на нито един зелен светофар и доволни (най-вече шофьорът) пристигаме пред поликлиниката. Поглеждам отпечатващата се касова бележка (до този момент касовият апарат хич, ама хич не ме интересуваше) и само дето не прихвам от смях. Цена на курса - 11,67 лв., при максимум 4,50-4,60 с не-евтините таксита при същия трафик. И пак стискам зъби, този път да не се разхиля на глас.
Щерката вади двадесет лева и мълчаливо плаща, благодари за рестото и пак така мълчаливо слиза от таксито. Аз също слизам... мълчаливо, а такъв смях ме е напушил, че едвам се въздържам. Решавам дори да си спестя онова "Аз казах ли ти?" и да изчакам нейната реакция.
- Друг път ще те слушам... - измърморва тя, поглеждайки ме виновно и чак след като забелязва, че се смея, се разсмива. Явно е очаквала да ú се накарам, поне толкова, колкото тя на мен. - На връщане ти ще избереш таксито...
Никога не се радвам на висока сметка в такси (а и кой ли се радва), но сега директно се изкефих и ми идваше да се върна, и да дам на шофьора още толкова пари бакшиш за нагледния урок по "послушание". Цената си струваше!
А на връщане?... Върнахме се пак с такси и то само за някакви си 5 лева, хем на чувствително по-голямо разстояние... Но какво са 5-6 лева разлика за един такъв урок!
Честно да си призная, обаче, този път минах много, много тънко, какво ли ме чака следващия път?!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.