Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черния си плащ.
- Всички на земята, това е обир. Силният и необуздан глас премина звуковата бариера на песента от радиото и отекна във всички уши наоколо.
Да обереш бар с рязана двуцевка и шлифер по обяд в най-горещият ден от годината, трябва или здравата да си се нагърмял или да си луд по природа, но в каквато ментално физическа безизходица да си винаги има някои, които в този момент е по-зле от теб, а какви са шансовете той да е сега в бара с теб.
Мъжът с тютюневата карирана риза дори не направи опит да се завърти и да види за какво е цялата тази врява, просто надигна шишето с бира и отпи в този момент усети дуло опряно в тила си.
- На земята нещастник, глух ли си или какво… Със същото спокойст ...