По пътеката на моето настояще стъпваш винаги, когато съм щастлива и намирам покой, но те няма, когато съм сама и плача, и се страхувам от всичко. По пътеката на моето щастие стъпваше само няколко пъти, но аз вече я кръстих на теб и никой друг не върви по тази пътека. Другите само идват и си отиват, а ти, ти си този, които искам да я върви.
Ще те боли по пътеката на моето бъдеще и ще става тъмно и студено, и ще вали. Диви зверове ще огласят понякога страховито твойте стъпки и никой няма да те закриля, защото по пътеката на моето сърце вървиш само ти и само ти можеш да стигнеш до края. По пътеката на моето желание те виждам как прекосяваш и най-трънливите склонове и там, където никой не е минавал от толкова много години сега минаваш ти и тръните недоволстват от величественото ти присъствие. Покланя ти се всичко, което расте по пътеката на моето очакване и ти казва “добре дошъл” единствений. Ти сигурен ли си, че искаш да продължиш по пътеката на моето ежедневие и да усещаш със сетивата си ...