5 min reading
"Кълна се, най - ужасният звук в целия свят е пречупването в гласа на човек, който всеки момент ще се разплаче"
Понякога искам да съм растение .. Човешкият живот е жесток, прекалено жесток ...
Растенията понасят най - големите жеги и най - силните ветрове; устояват на най - мощните бури (онези, които носят женски имена).
Пък ние, човеците, така нехайно разбиваме сърцата си, сякаш имаме лепило, което може да залепи всичко и разпалваме чувствата си, сякаш са клечки кибрит.
"Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...", Георги Калоянчев
Една прекрасна жена ми каза, че когато много ти се плаче слагаш очна линия, защото като имаш такава и не можеш да заплачеш (не за друго, а за да не развалиш грима).
Никога не ми се е получавало, обаче.. гримът винаги е ставал размазан; устните винаги са се превръщали в напукани; винаги се е появявала резка на душата..
На 44стр., ред 12 от "Гладни сърца" на Веселина Седларск ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up