Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.

Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.

Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.

Ти си детето в жената.

Ти си моята сродна душа и слънце усмихнато през деня.

Ти си съдбата.

Той е продължение на мисълта ми със слова на ангели!

Той е топло пухено облаче в главата ми.

Той е този, с когото ще вярвам и ще творя.

Той е жената в детето.

Той е този, с когото ще светя по пътя си.

Той е хармонията в яркостта на цветовете.

Той е съдбата.

Аз съм това, което съм и винаги ще бъда заради теб.

Аз съм това, което ще бъда заради него.

                                                                              Обичам те! Посветено на Дуда(Manu)