Здравей, миличко! Как си? Навярно добре! Искам да ти изкажа любовта, искам да разбереш що се крие в моята душа. Когато бяхме деца и гледахме още през розови очила, те обичах силно! Когато бяхме още малки дяволчета и щастливо гледаха детските ни лица, те обичах много! Тогава, когато изживяхме тежко любовта, поради злобата на по-големите от нас, аз те обичах силно. Тогава, когато се разделихме и не видяхме очите си вече, аз пак те обичах много. В момента, в който те забравих, някъде там в моята душа, някъде там, част от моето сърце, любовта ми към теб още дишаше. На всеки нов предател, не познаващ любовта, разказвах за теб, момчето, което ми показа що е любовта, с момчето, с което изживях невиждани неща, с момчето, с което не знаех що е самота. И на всеки мой нов предател разказвах колко много съм те обичала и как ти след мен си тичал. И някъде там, в дъното на моята душа, исках да те срещна отново, да седнем на маса и да си спомним за минали неща, да си поговорим за болката, щастието и ...