Нашата любов

Здравей, миличко! Как си? Навярно добре! Искам да ти изкажа любовта, искам да разбереш що се крие в моята душа. Когато бяхме деца и гледахме още през розови очила, те обичах силно! Когато бяхме още малки дяволчета и щастливо гледаха детските ни лица, те обичах много! Тогава, когато изживяхме тежко любовта, поради злобата на по-големите от нас, аз те обичах силно. Тогава, когато се разделихме и не видяхме очите си вече, аз пак те обичах много. В момента, в който те забравих, някъде там в моята душа, някъде там, част от моето сърце, любовта ми към теб още дишаше. На всеки нов предател, не познаващ любовта, разказвах за теб, момчето, което ми показа що е любовта, с момчето, с което изживях невиждани неща, с момчето, с което не знаех що е самота. И на всеки мой нов предател разказвах колко много съм те обичала и как ти след мен си тичал. И някъде там, в дъното на моята душа, исках да те срещна отново, да седнем на маса и да си спомним за минали неща, да си поговорим за болката, щастието и любовта. Кой как живее, кой към какво се стреми, и дали постигнахме своите мечти. И ето дойде моментът, дойде и хубавият случаен ден, в който се видяхме и незнайно как отново се събрахме. Сега съм най-щастливата жена, повярвай ми в това. Сега, когато съм със теб, не искам, никога повече, да се отделяш от мен. Сега, когато си със мен, искам да споделиш всеки миг от твоя ден. И сега вече мога да ти кажа: "Сбъднах своята мечта". Сбъднах я, защото ти беше тя. И сега мога да ти кажа, най-жадуваното в моя живот: "Обичам те". И сега мога да разкажа  на всички, че срещнах любовта.

                                Обичам те, миличко! Обичам те, Обичам те,

                               ще го повтарям и до сетния си дъх! ОБИЧАМ ТЕ!