Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението си във стария черно-бял филм - младо момиче с дълга къдрава черна коса, бяло лице и подпухнали безизразни очи. "Призракът от къщата" - така се казваше филмът. За перфектната си актьорска игра драмата бе получила две награди "Оскар". Но тя не го оцени. Енергоспестяваща крушка осветяваше скучното съществуване на тялото, облякло роклята с цвят на сняг. Нищо вече не я впечатляваше - мина повече от година, откакто намери черно злато в земите си. Механично отхапа хапка от вечерята си - сандвич от черен хайвер с бял хляб и филе от рядка бяла риба. Не беше гладна - яде само за да си вземе успокоителното. Еуфорията от намереното бъдеще бе изчезнала и на нейно място се бе настанило като паразит задълж ...