Натам и насам - 9./край/
Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ни се даваха.
На летището изчакахме спокойно времето. И, като останаха десет минути до последната проверка, станахме и се оказахме първи на редицата на нормалните. Тия евтини компании се опитват да печелят от всичко. Ако искаш каквото и да е – доплащаш. И ставаш привилегирован. Иначе си нормален.
Ние пари не даваме току-така. И затова при пътуването в двете посоки изчакахме да минат привилегированите. Които влизат и сядат, а ние не оставаме правостоящи, ама не сме до прозореца. И чакаме…
Голям праз, казва нашенецът. Какви привилегии са тия? Та ако нещо… Ще падаме заедно – и привилегированите, и ние, нормалните.
Обаче, имаме си тарикати. Винаги. На нашата опашка бяхме няколко човека – търпеливо чакащи, на другата – поток…
Пък полякините ми харесаха. Сега – да уточня. Системата за прибиране на пари не ми харесва. Но съм се съгласил, щом я използвам. Ако съм против – да си купя билет за друга компания. Дето дават кафе, чай, сандвич дори, да не говоря за ядене по пътя.
И така – съгласен, несъгласен, аз чакам на опашката. Полските служтелки пък взеха да връщат тарикатите. Те пробваха да стоят отпред, до пропуска, обаче ония ги насочиха недвусмислено към финала на нашата опашка.
И защо това бързане? Правостоящи не останаха – сам видях…
А и пристигнахме в Сарафово по едно и също време. До секундата…
Добавка. Край Москва изгоря самолет. 41 жертви. Все от задната част – където е втора класа. На записите ясно се вижда, че мнозина от първите излезли – специалните, привилегированите – са с ЛИЧНИЯ БАГАЖ! Станали, отворили багажниците, извадили го и излезли. През това време пътеките запушени, хората отзад остават блокирани и…
Та май не съм много прав – плащаш, получаваш. В случая – шанс. И багажа…
После… Излетяхме и кацнахме. Което е важно – пилотите си пожелават броя на излитанията да е равен на броя на кацанията.
И в къщи ни чакаха кучето, жена ми, снахата, близнаците… В тоя ред. Първият дори се зарадва…
П.П. Когато ме питат къде съм се изгубил, отговарям: „В Полша, в Краков“, а на жена ми обяснявам, че днес – особено сред младите – малцина знаят къде е Краков и дали пък не се пише с „у“…
© Георги Коновски All rights reserved.
