Не ме разбираш, нали?
По теб мисълта ми рисува странни черти на лицето ми. Те тайно приличат на бръчици, показващи емоциите, които провокира в мен твоето име. Чрез лицето ми мислите си имат емоции, а те земен образ... Не ме разбираш, нали? И аз не успях да те разбера през тези толкова години. Обичах те. Вече всичко – и болката, и радостта се превърнаха в досада. Тягостно пиша и мисля за теб, по-скоро по навик. Бях свикнала тайно да те обичам и бях повярвала в плановете ни за нас. Сега очаквам друг, но не искам той да замени мястото ти, а сам, като войн да се бори и да спечели всяка педя от черно-бялото ми сърце.
Незная, щеше да бъде много по-лесно ако и ти се беше влюбил в мен тогава, когато и аз го направих. Сега всичко е толкова сложно, дори нямам сили да ти пожелая успех. Спи, дете, спи и нека сънят да изтрие споменът, че те обичах. Забрави ме – само това ми дава надежда, че ако неочаквано с теб се срещнем някой ден е възможно ти да се влюбиш в непознатата. Жалка съм, добре, че никога няма да разбереш и прочетеш всичко това.
Колко по-лесно щеше да бъде ако и ти ме обичаше. Спи, спи, горе пак ще сме заедно. Колко по-лесно щеше да бъде ако имаше горе.
© Мария All rights reserved.
