Все се опитвам да съм сърдита на мъжете. Да приемам априори, че изказването на жената повече тежи. От време на време се хващам обаче, че не мога да понасям някои жени...
Те са едни такива наднормени, с гръмки и пискливи гласове. Силно гримирани, за да не личат бръчките по кожата. Не можеш да ги сбъркаш никога. Дори в тълпата се открояват, по присъщата поклащаща се, тромава походка. Като квачки, натоварени с много торби. Комбинизоните им от шейсета година се влачат, избягали под подгъва на полата. Младите мъже ги заобикалят, стискайки устни гнусливо и се молят техните жени, съпруги и метреси да не се превърнат никога в чудовища с двойни бради.
В къщи тези жени са генерали. Затръшвайки входната врата, те бързо въдворяват военна дисциплина. Мъжете им са скрити зад пердето на хола, гушнали са нежно чаша с ракия и с насълзени очи се молят генералшата да не ги открие в тайника. Те не изтрезняват. Така по-лесно приемат фактите. Нощем притеснено се увиват във всички стари, нощни парцали, попръ ...