Двама души се борят се в мен... Сърцето или ума си да послушам, вече не знам?! Колко бягах и колко пъти връщах се, ще има ли край всичко това?! Кога ще спре да ме боли?! Каквото и да избера накрая, пак ще съм сама! Знам, че за теб не съм, знам, че ще те раня, защо да продължаваме да се лъжем, че един за друг сме, като и двамата виждаме, че в различни посоки гледаме. С теб не мога, а без теб не мога! Не искам да те виждам, а не мога ден, без да съм се огледала в очите ти! Не искам да те чувам, а не мога ден, без да съм чула колко много ме обичаш! С теб е невъзможно краят да е край! Искаш още да лъжем любовта, че с теб ще сме заедно сега! Нея ще излъжем, но нас ще успеем ли?! Тръгвам си... Връщам се, защото не мога да си представя света без теб, отново губя контрол и се моля да спра да те искам! Всеки край е едно ново начало и пак греша, зная го! Зная колко много ме обичаш, но нашето невъзможно е... Само се мъчим с тебе. Само грешка след грешка правим и се раняваме. После се връщаме за о ...