Не спирай!
Иска ми се да те нараня, да те отровя, да те задуша, да те убия! Така те мразя! Не ме гледай с този поглед на невинно дете! Недей ме гледай изобщо! Нямаш право да ме искаш пак! Какво стана? Осъзна, че няма кой друг да те търпи такава? Сега ме молиш да се върна... Нека, моли ме, искам да те гледам унизена в краката ми, да се мъчиш, да те боли... Ето ти моето "обичам те!"... Задръж го, ще ти го кажа и милион пъти, ако искаш. Но безмилостна е омразата, която ти сама създаде и това "обичам те" никога повече няма да е истинско. И все пак признавам ти го- ти си различна... Много малко са хората, които ще открият райското място, където ги носят на трон и им дават всичко, което пожелаят и все пак ще се изсерат насредата, ще избягат, а после ще се върнат и ще молят да си изближат мизерията. Браво на теб! Достойна си за уважение.
Е, моля те, не спирай да говориш, хубаво е да знам, че ти липсвам. Давай, измисли още 10000 извинения за това, което стори. Продължавай да плачеш, подължавай ...