Лейди Смърт се пазеше, но знаеше, че нейният час също ще дойде - беше просто въпрос на време. Имаше толкова неща, които да бъдат взети предвид. Не беше лесно да се координират действията в толкова много семейства. Лейди Смърт усещаше колко много омраза се беше акумулира срещу нея и колкото и да се опитваше да я тушира, не беше никак лесно. С течение на времето ставаше ясно, че естеството на чувствата беше истинският Ад, а всеки трябваше да мине през него напълно сам. Основната задача на всяко родено същество беше да запази собствената си астрална същност - тоест да не влошава, деградира или кристализира качеството на собственото си съществуване. Така щеше да бъде в съответствие с вибрациите на универсума.

Беше всеизвестно, че квантовият ум можеше да създава различни аспекти на реалността, която беше изпълнена с хиляди квантови енигми.

Лейди Смърт знаеше, че в смъртта имаше тайни, също както и в живота - твърде много мъка и безсмислено насилие, които, след внимателно вглеждане, въобще не бяха безсмислени.

Законите за вечната енергийна трансмутация ясно отчитаха, че по-високите енергии поглъщаха по-ниските вибрационни такива. Това беше едно от положенията в Китайско Дао - само че там се получаваше така нареченото замъгляване поради неясноти в кармата. А Лейди Смърт беше постигнала точно това. Чрез поредица метафизични убийства и екзекуции, които бяха повече от умело извършени. Явно и при Гао имаше подобно замъгляване на кармата, тъй като Лейди Смърт се беше опитала да го разчете, но не беше успяла да го направи.

Лейди смърт просто изчакваше своя момент за действие. Тя беше заобиколена от врагове и предатели - подобно на цар от чакали, които жадуваха да разкъсат трупа й, за да пируват в странен транс.

Къде обаче беше пресечната точка между интересите й и интересите на самия Тодака, който имаше все още желанието да бъде истински бос, а не само як жребец с големи любовни дисаги между краката. Тодака имаше желание, ако изобщо се стигнеше до война с когото и да било, да я води по асиметричен начин и не на последно място да се измъкне сух. Твърде вероятно беше да паднат повече глави, отколкото се очакваше и всичко трябваше да се вземе под внимание.

- Съзирам опасност в това сътрудничество - беше казала тя. - Прекалено много са неизвестните пред този Гао Минг. Проучихме за смъртта на Древния Гу и това само засилва притесненията ми. Не може просто така да влезем в партньорство. Имаме нужда от гаранции.

- Метафизично погледнато, ние се нуждаем от Гао Минг или поне от неговата възможност за манипулация с Китайско Дао. Корейците все пак искат да правят някои неща на своя глава - не че ги обвинявам, но не можеш да се съобразяваме с тях прекалено много. Залогът е прекалено висок - заяви Ками, което на японски означаваше бог.

Лейди Смърт се замисли - нейният най-близък и единствен съветник Ками имаше право. Досега някак се беше оправяла с предателите, беше успяла да се разправи и с онези, които надигаха глас, а дори и с недостатъчно уверените, че на върха на семейството можеше да застане точно тя.

Да, Гао Минг беше станал невероятно силен, но Лейди Смърт също не искаше да отстъпва. Не и в този живот!

- Еволюционният катализатор, драги Ками, винаги е бил отрицателен - обърна се към него тя. - Явно това е поредното изпитание!

- Изпитанията еволюират съзнанието - съгласи се Ками.

- Но могат също така да изкопаят и собствения ти гроб - отговори Лейди Смърт, която беше оцеляла след поне пет различни опита за покушение.

В един от случаите някакъв наемник на конкурентен клан се беше опитал да я намушка с най-обикновен кухненски нож, но беше обезвреден и екзекутиран по всички правила на един лидер на Якудза. И това беше затвърдило авторитета й окончателно.

- Колко ли са тайните на Гао Минг, които бихме могли да разгадаем? - поинтересува се Ками. - Може би той е общувал с Древните повече от нас... И може би няма понятие, че ние също сме общували с тях. Как иначе щяхме да установим връзки с корейската мафия?

Лейди Смърт беше неразгадаема - сякаш седнала на своя трон, жадуваща да раздаде справедливост.

- Драги Ками, смъртта също има тайни - при това не една и две, а Гао Минг иска да живее вечно. Това е може би единствената му слабост, ако изобщо може да бъде считана за такава. Почти напълно сигурна съм, че той не се бои от нищо - иначе как щеше да се добере дотук. Партньорството с Тодака не може да е случайно! А може би просто се бои от транзиция към следващ живот, защото този тук може да му е последен. Хората със замъглена карма са изключително трудно разгадаеми - дори може да се каже, че е невъзможно да се види каква е метафизичната им същност.

Ками слушаше внимателно.

- Тогава да организирам ли срещата с корейците? - попита той.

- Разбира се - с Гао или без, ние трябва да следваме Пътя. Това е единственият начин - някак странно промълви Лейди Смърт.

Асиметричните действия във всяка война бяха основната стратегия за спечелването й, а превръщането на отделните сражения в дискретни разпокъсани интервали от време - основно тактическо оръжие за справяне с опонента. Лейди Смърт знаеше как да използва метафизични сражения в комбинация с напълно реални такива и беше невероятно веща. Бокузо беше невероятно добър и опитен, но безкрупулността на Лейди Смърт не можеше да се сравни с нищо. Тя също беше майстор по корейско хапкидо и умееше умело да борави с оръжия. Макар и крайно необичайно за лидер на Якудза, беше минала тайно свръхинтензивно обучение на прочутия остров Гуам. Основният фокус през седмиците тактическо обучение беше как да премахва опонентите безмилостно и максимално ефективно.

Гуам беше като приказка - почти една трета от територията му беше заета от военни бази, а останалата част беше истински рай. А отвъд малкия остров беше безкрайният океан - тих и спокоен. Архитектурата на острова беше неповторима, а много мощни корпорации имаха представителства точно там. Но най-незабравимото нещо там беше червеното небе, което напомняше на кръв. Лейди Смърт още си спомняше с носталгия за краткото време прекарано там. Именно по нейна препоръка заради високо качество на тренировки, всеки от ключовите й сътрудници също беше изпращан там, а в последствие предаваше уменията си и на по-редовите членове, които му бяха подчинени. Основната цел на Лейди Смърт беше да създаде съвсем нов тип семейство, каквото не беше правено досега и което да й гарантираше пълното надмощие - малко по-късно влиянието й щеше да бъде инфилтрирано дори още по-дълбоко във другите клонове на организацията.

Но, каквото трябваше да бъде направено, щеше да бъде направено и тя нямаше да се поколебае да изпревари събитията, за да запази собствения си клан.