Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна беше свикнал да не вярва на това, което виждаха очите му и чуваха ушите му. Но от друга страна очите му бяха невероятно странни - от езотерична гледна точка очите бяха огледалото на душата, но в очите на Инг Юе не можеше да се прочете нищо. Той беше абсолютно непроницаем, но беше осъзнал, че Джиро също беше специален и все пак може би дълбоко вътре в себе си мъничко го подцени. Охраната си знаеше работата и щом не бяха открили нищо, значи и нищо нямаше. Изрично беше посочено, че никой нямаше да има право да напуска територията на хотела, докато нещата не приключеха напълно. Беше толкова странно и объркващо, но Инг Юе познаваше правилата на играта на котка и мишка и обожаваше да стеснява кръга ...