В Монголия човек можеше да усети душата си близо до Небето. Безкрайната степ - символ на свободата и необятността. Спиритуалното номадство смяташе, че всичко беше едно пътуване, а спиритуалният номад търсеше дълбока утеха и смисъл на съществуване. Тази почти необятна страна беше едно празно пространство - същото касаеше и Вътрешна Монголия, която се намираше на територията на Китай. Това беше място, където човек можеше да остане насаме с мислите си да осъзнае целият смисъл на Сътворението. Свапна беше състояние на съновидение по време на сън. Чрез него самия мисловен процес действаше независимо от тялото и външния свят. Това състояние се наричаше тайджаса, което означаваше пълен със светлина. Това състояние с мисъл насочена навътре беше известно и като второ състояние. Много тънък момент беше, че Дак Хо - в качеството си на Древен практикуваше това състояние и беше постигнал забележителни резултати. Това място беше място на пророческите сънища. Дак Хо беше изпитал странното усещане още ...