Йоме беше решил да тръгне по следите на Джиро - осъзнаваше, че едва ли щеше да получи подобен шанс. Може би разбира се след това Бокузо щеше да изпрати някой по следите му и така той самият да се превърнеше в жертва, но това беше животът - една безкрайна серия от премахвания. Мнозина трябваше да умрат, за да живеят малцина. Това беше виждането на посветените в Китайското Дао. С течение на времето ситуацията ставаше само по-сложна и взаимовръзките между цялата серия убийства все по-необясними. Но в дъното на всички тях лежеше инстинкът за оцеляване - той беше много по-древен от всичко. Инстинктът за това, когато се събудиш - да не бъдеш в стая с други трупове, тръгнал на последното си пътешествие към вечността. А тайните на вечността бяха едни от най-великите в Китайското Дао - там беше разковничето на истината за живота и самото съществуване.

Йоме беше решил да поразпита и да се запознае с убитите от Джиро сътрудници - на пръв поглед това не беше важно, но само щеше да му покаже от каква класа беше Джиро, а също и какви бяха някои от целите му. Сътрудниците от висок клас разчитаха на огромно ниво на автономия и това само променяше доста от нещата - като цяло почти всичко.

Като цяло Бокузо също нямаше никаква връзка с Хироши, тъй като това би развалило прикритието му, а Бокузо трябваше да бъде безкрайно предпазлив в това отношение.

Колкото повече напредваше времето, толкова повече Бокузо осъзнаваше, че беше заложил на правилните играчи - всеки един от тях щеше да изпълни задачата си отлично.

Хироюки продължаваше да бъде толкова неразгадаем и на практика извън обсега на възприятията на Тодака - като цяло нивото му да ръководете сякаш граничеше с небето. Но Лейди Смърт имаше още много работа преди да успее да разклати самата мегакорпорация, дори преди да успее да разклати Гао Минг - а дали имаше потенциала за това?

Бокузо знаеше, че Йоме беше принуден да спази заповедта, която той му беше дал. Йоме от японски език означаваше булка или съпруга - толкова силна беше лоялността му, а истинското име на сътрудника беше Ширей, което на японски език означаваше командир. 

Но както и да се наричаше, Бокузо знаеше, че той беше правилният човек - имаше твърде много неща за уреждане преди да се стигне до самата Лейди Смърт.

Кланът на кралицата на гангстерите трябваше да бъде разрушен или поне да минеше под командването на Бокузо - това щеше да му даде стимул за живот и щеше да бъде гаранция за собственото му оцеляване.

Бункерът, в който се намираше, беше под резиденцията му и там Бокузо прекарваше времето си в самота - Йоме беше толкова сигурен, че ще намери следите на Джиро, че това само улесни избора на Бокузо.

Да, Инг Юе беше от най-висока категория - той беше онзи, който на практика знаеше какво се случваше, той определяше кой да живее и кой да умре. Каква по-голяма власт можеше да има от тази? Какво повече можеше да иска някой, тръгнал по този път?

Бокузо осъзнаваше, че нямаше как да живее вечно в самота - или може би отдавна това беше единственият начин?

Хироши разбира се беше свършил отлична работа и в момента се беше издигнал до бригадир на група от двадесет човека - бяха го разпределили да охранява в Кабукичо, но скоро щяха да му поверят и по-интересни и отговорни задачи, като например уреждането на емигрантите в Джапантаун, което беше японският еквивалент на Чайнатаун - това бяха общности, където имаше реална възможност да се остане в Щатите по-лесно - наемът на жилище беше почти символичен - от порядъка на сто и шестдесет долара.

Хироши осъзнаваше, че това гласувано доверие щеше да бъде само една малка крачка към истинското приближаване до заветната цел - самата Лейди Смърт.

В японската култура организираната престъпност беше по-добрият вариант от неорганизираната й алтернатива - тоест чувството за ред и хармония беше изключително голямо. В крайна сметка не рядко в редиците на семействата попадаха изгнаници, които обществото беше отвхвърлило като неблагонадеждни - това беше нещо като техния последен пристан. И все пак Якудза им осигуряваше особен вид справедливост - право на живот, на което мнозина не можеха да се надяват.

- Ще направя всичко, за да изпълня поръчката на Бокузо - каза Ширей. - Но първо трябва да осъзная по-ясно какво точно се случва. Ясно е, че щом Бокузо иска пълно замитане на следите, ножът е опрял до кокала.

По-късно той отиде и се запозна с двамата, които Джиро беше премахнал по пътя си - Тцузуми и Чомей. Определено Джиро беше от сътрудниците от най-високо ниво - почти можеше да се каже, че беше неуловим. Да, основанията на Бокузо основно вербуването му изглеждаха достатъчно основателни - може би в крайна сметка нещата щяха да загрубеят. Ширей, на когото бяха възложили задачата да го премахне осъзна нещо много важно - Джиро най-вероятно се опитваше да влезе в борда на съакционерите - иначе защо трябваше да премахват Лейди Смърт? Явно залозите се вдигаха, а Тодака все още беше формалното лице, стоящо над останалите, но дали нямаше да се опитат да премахнат скоро и самия него?

И двамата сътрудници бяха сред най-приближените на Лейди Смърт - да, тя явно беше решила да стегне обръча около Бокузо, но все още не искаше да рискува. Ширей осъзна, че задачата беше почти самоубийствена, но за всеки якудза беше чест да изпълни поръчката - беше въпрос на дълг и професионална етика. И все пак всичко това струваше твърде много животи.

- Това замитане на следите най-вероятно трябва да води по-далеч и от самия Хироюки, но засега все още има много въпроси, на които няма отговор - каза Ширей.