Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... Понякога сладка, понякога солена, а в повечето случаи сладко-солена. Месиш, оставяш да втаса, печеш, вкусваш, отчупваш по-голям или по-малък къшей, търкаляш по нивката нагоре-надолу и пак отначало. Един път замесваш със сълзи, друг път - с усмивка, втасала-невтасала, печена-недопечена, но все така невъзможно вкусна пита-живот...
И тази неделна вечер, омесвайки отново "тестото" за идващата нова седмица и търсейки "маята", която да направи питата насъщна, се присещам за една стара, любима детска песничка от Крокодила Гена и Чебурашка (Глубой вагон), в която се пее:
Ну за чем же этот день кончается
Пусть бы он тянулся целый год...
или казано по нашенски:
Но защо ли свършва този ден
Нека се проточи той година...
Нека ви е вкусно!
© Соня All rights reserved.