Поглед.
Усмивка.
Допир.
Прегръдка.
Целувка.
И... пак усмивка.
Ах, обичам, обичам!
Емоциите ми са маслени боички, а ти - моето платно.
Толкова дълго ровех из мазетата, за да намеря бялото платно, върху което ще мога да изразя себе си... Уви - никъде го нямаше. Един ден съвсем случайно го открих. Открих Теб! И започнах с луд ентусиазъм да разпръсквам палитрите върху Бялото.
Бях щастлива, щастлива. И още съм, не се съмнявай!
Просто понякога се чудя дали с моите импресии не развалям всичко.
Прости ми, не съм Моне! ...