Необикновен ден за риба

Необикновен ден за риба                                          18.01.2012Г.

Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно средства, за да се изхранва цялото семейство.

Един ден, както си седял и очаквал с нетърпение някоя рибка да се хване на въдицата му, иззад храстите се чуло някакъв необикновен звук. Явор изоставил заниманието си и отишъл да види какво има зад растенията. Започнал да се рови из шубрака, но не открил нищо, затова се върнал при езерото. Посегнал към въдицата, но там, където преди малко я беше оставил, нямаше нищо. Нито въдица, нито торба, нито улов. Момъкът много се учудил.

Скоро се стъмнило. Вече се виждал пушекът от комина на къщата, но младежът бе изгубил всичко уловено.

 На пътя му се мярнал вълк, незнайно откъде бе дошъл, той носел рибарската торба с целия улов вътре, че и въдицата се била закачила за нея.  Без улов, без въдица, само с една дрянова пръчка в ръка. Без да знае как ще погледне родителите си в очите и ще им каже, че ще спят гладни, момчето тръгнало след животното с една-едничка мисъл - да си вземе своето или да го убие.

Започнали да се отдалечават от селото. Не след дълго стигнали до пещера, входът на която бил покрит от сняг. Вълкът разровил дупка, колкото да мине и влязъл вътре. Внимателно и предпазливо рибарят надникнал през отвора и осъзнал, че е преследвал майка, желаеща да осигури прехрана за малките си. Той бил трогнат от картината, изпълнена с топлина и чувства, която се оформила пред него, но знаел, че тази вечер неговото семейство също не трябва да остане без храна на масата.

Отчаян се върнал на езерото. Нагазил до колене във водата, с дряновата пръчка в ръка, момъкът започнал да се взира в тъмната вода с надеждата за чудо. И изведнъж иззад облаците се показала светлината на луната, сякаш бе чула молитвите му. Рибите вече ясно се виждали и той спокоен взел оръжието, с което разполагал, и започнал лова. По примитивен начин, но вършело работа.

Върнал се при вълчата пещера. С тих, спокоен глас се извинил на дивото създание за мисълта си да го убие и оставил част от улова пред дупката.

Камък му паднал от сърцето. Върнал се с пълни ръце  у дома. Зарадвани от количеството храна, родителите на Явор го прегърнали и му благодарили. В този момент той осъзнал, че има голям късмет с покрив над главата, храна на масата и хора, които го обичат. Отдъхнал вече от необикновения ден, момъкът не хапнал нито една риба. През цялата нощ мислил за случилото се и благодарил на Господ, че го е възпрял да извърши едно ужасно дело.