Неразказани спомени от детството - Продължение

  Беше 1951 година. Лятна ваканция в Шумен. Съседи от улицата се хванаха да отглеждат копринени буби. Уверена съм, че малко съвременни деца имат представа, че естествената коприна се добива от една бяла гъсеница, която се нарича копринена буба. И аз поисках от маминка да вземем бубено семе и да си отгледаме бубите. Имахме пред къщата 2 черничеви дървета. Бубите се хранят с черничевите листа. Заредихме една дълга маса с клонки от дървото и зачакахме да се излюпят . Появиха се малки черни червейчета, които непрекъснато и усърдно ядяха листата от черница.Оглозгваха ги до жилките. Всеки ден им слагахме свежи клонки. Неусетно почнаха да растат и побеляха. Станаха големи дебели гъсеници- буби. Не бяха гадни, а напротив- много симпатични, на пипане съвсем гладки. Съвсем неусетно започнаха да свиват пашкули. Беше ми много интересно да ги наблюдавам: и как растат, и как свиват пашкулите. Започнаха да източват тънки нишки и да ги омотават около тялото си. Така постепенно пашкулът растеше нагоре , докато остана да се вижда само главичката на бубата. И дойде денят, когато всичките буби станаха на пашкули. Събрахме ги, постояха известно време, за да изсъхнат. Един ден маминка реши, че вече е време да източим коприната от пашкулите. Тя не беше правила това никога, но знаеше какво и как да направи.  Имахме пристройка към къщата - сайвант, където беше огнището. Тя запали огън, сложи голям котел с вода и

когато тя завря, пусна пашкулите във водата да се накиснат и омекнат. После взе сухо клонче от дърво и започна да разбърква с него пашкулите.  Изведнъж , за голямо мое учудване, от  всички тях се проточиха тънки нишки - копринените влакна. Маминка смени клончето с масур и започна да навива на него нишките , докато се източиха от пашкулите. Получиха се блестящи светло- жълти конци. Тогава не ги употребихме за нищо,  бяха едно малко гранче. Минаха оттогава много години, но конците са у мен, скъп спомен от маминка, детството, старата къща и всичко, което тогава правех, научих и съхраних в паметта си.