Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко на тамян, на ракията в бутилката поставена до нас и на сладкият аромат на плачещото новородено. Всички тези нюанси се завихряха около закритата с вестник лампа и ме караха да чувствам като герой от някоя от приказките, които баба вечер ми разказваше.
Стоях до нея потънала в цялата тази мистичност и я наблюдавах с всепоглъщащото любопитство на предучилищната си възраст.
- Злото сечем, болката режем на Лиляна. - тя вече беше хванала с една ръка бебето за малките ръчички, повдигна ги и щракна с ножицата над коремчето му нишката, която само тя виждаше.
Старата жена извади едно дълго , шарено гъше перо, чийто
връх потопи в чашката, където беше сипала малко ракия, смесена с незнайно какви билки и ...