Незабравимата целувка

Беше края на лятото. Те седяха на тяхната пейка. Беше се смрачило, а капките дъжд нежно се удряха в дъските на пейката. За жалост капките не успяха да скрият нейните сълзи...
- Защо плачеш? - попита я той.
- Защотото те обичам, а ти си тръгваш. Тръгваш си и не зная кога ще те видя отново. - Отговори му тя през сълзи.
Той я прегърна силно. Ръцето му бяха ледени, а очите - тъжни. Не знаеше как да спре нейните сълзи. Направи опит да я утеши... но без успех.
- Обичам те - прошепна и тихо - и винаги ще е така...

Сълзите потекоха още по-силно. Тя обърна лицето си на другата страна, искаше да скрие болката от предстоящата раздяла... Но той я притисна още по-близо до себе си и тя нежно положи главата си на рамото му... Замръзваше от студ, но неговата прегръдка я стопли. Тогава очите им се срещнаха. Разстоянието между тях изчезна. Неговите устни затърсиха нейните... Нежно и плахо докосване... и след това се сляха... Страст, любов... болка и сълзи се сляха в едно. Тя не знаеше колко дълго продължи, но и се стори - векове. Не можеше да се откъсне от него, а когато го направи, съзлите ги нямаше...
- Обичам те... - прошепна тя.