НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ПЪРВА ( СРЕЩАТА )

Джош Кембъл си проправяше път с колата си под наем през така познатите му до болка улички на градчето Ривърхил. Беше отново обратно в Тексас, заради сватбата на сестра му – Лиса. Прие поканата положително, защото му даваше шанс да се отдели от адвокатската кантора и офиса в Ню Йорк. Джош бе щастлив за голямата си сестричка и настоящия ù брак. А Крис беше най-подходящият мъж за нея. Цялата фамилия Кембъл го обожаваха. Дори Джош си признаваше, че му се възхищава.

Пъстрите му очи обхождаха всяка позната къща на съседите в улицата. Бе пристигнал. Сега го очакваше посрещането на семейството му и подготовка, преди да тръгнат към църквата, където Кристофър Роули очакваше Лиса за любовните клетви пред олтара. Старото дъбово дърво пред голямата къща, в която бе отраснал, пазеше голяма сянка и Джош паркира колата си под него.

Още преди да беше успял да стигне до вратата, сестра му излезе с радостна усмивка на лицето си, затича се към него и го прегърна.

     – Толкова се радвам да те видя! – рече тя, без да го пускаше от обятията си.

     – И вие също ми липсвате! – Джош ù подари целувка на челото.

Когато успяха да се отделят от прегръдката си, той успя да огледа сестричката и сватбената ù рокля. Не можеше да повярва, че тя вече пътуваше към семейния живот. Нещо, за което Джош все още не бе готов! Патриша, негова колежка в Ню Йорк, бе за него повече, като партньор за секс, отколкото за сериозна връзка. Той отдавна отбягваше да се завърта около жена за по-малко от една нощ. А и Патриша нямаше нищо против да прекарват два часа в апартамента му, за да се разпускат в леглото.

    – Изглеждаш като принцеса! Крис е късметлия! – Той хвана ръката на сестра си и я завъртя, за да я огледа по-добре отгоре до долу.

Докато погледа му попиваше всеки детайл на роклята ù, през главата му минаваха всичките им детски спомени, буквално като на филмова лента. Винаги беше нейният ангел закрилник, макар и по-малък от нея с две години. И най-важното одобрение за връзката ù с Крис бе на двайсет и осем годишния ù брат. Сега беше голяма чест да бъде и кум на прекрасното им тържество.

    – Чудя се, кога ли ти ще направиш някоя жена щастливка? – Лиса обърна зелените си очи към него с лек упрек.

     – Не започвай, Лис! – Джош ù се усмихна леко и я хвана под ръка и тръгнаха към къщата, без да й дава възможност да му отвърне.

Беше нейният ден за радост, щастие и любов, за да го проваляха в разговор за неговия интимен живот.

     – Синко, напълно ни забрави в този Ню Йорк! – Баща му Робърт го посрещна в коридора на къщата и му предложи една чаша шампанско.

   – Разбира се, че не съм ви забравил! – Джош го последва към дневната и остави Лиса да се приготви с останалата подготовка.

    – Разправяй ги тези на майка си! – Роб отпи глътка от чашата си и се настани на кожения черен диван. – Днес съм най-щастливия баща, но и най-тъжния! А как е приятелката ти в Ню Йорк?

      – Нямам приятелка. – Джош кратко му отвърна на въпроса.

Робърт погледна сина си подозрително.

    – За Бога, имам връзка само за секс. Заклевам се, скоро няма да ме видиш пред олтара! – Той отпи голяма глътка от шампанското си и погледа му се премести към вратата, от която влезе майка му.

     – Джош, миличък, никой не ми е съобщил, че си пристигнал! – Тя се настани и го взе в майчинската си прегръдка.

      – Прекалено са заети със сватбения хаос. – Той ù се усмихна мило и ù подари целувка по бузата. – Изглеждаш чудесно майко!

      – На теб също добре ти се отразява животът в големия град. – Намигна му Дебора.

      – Истината е, че се чувствам страхотно, че успях да се измъкна поне за два или три дни от там.

   – Ще видите. Ще си прекараме чудесни три дни. Винаги съм най-щастлива, когато семейството ми се събере под един покрив. Сега и сестра ти ще ни остави, а ти си чак в Ню Йорк. Дойдоха годините, когато радостта ми ще е цяла само през празничните дни. – Очите на Дебора се насълзиха.

Джош уви ръцете си около нея, за да я утеши. Нямаше да забрави никога деня, в който се отдели от родителите си и родния си дом преди три години. Майка му бе плакала неутешимо два дена. Два кошмарни дена за Робърт, който се опитваше по всякакъв начин да я утеши. А Дебора звънеше на сина си по десет пъти на ден.

    – Проклятие, жено, не започвай отново! – Робърт побутна в ръката й една чаша шампанско. – Защо не отидеш да помогнеш на момичетата? Може да се нуждаят от нещо!

Дебора излезе и остави двамата мъже насаме. А мълчанието между баща и син се прекъсна от позвъняване на звънеца на входната врата.

     – Не се притеснявай, татко. Аз ще отворя! – Джош се изправи и тръгна да посрещне поредния гост на сватбата.

Не можеше да повярва на очите си, когато видя кой стоеше на прага. Лейла Тъкър! Онази Лейла, която беше обичал до полуда. Лейла, момичето със огнено червената коса и прелестните сини очи. Гимназиалната му любов и първата жена, с която беше правил любов за пръв път. Незабравимата Лейла, която му бе предложила Рая, но и Ада! Тази Лейла, която не очакваше, че ще срещне днес. Пъстрите му очи се взираха в нея така, сякаш виждаше призрак пред него. Не знаеше какво да каже. Сладките спомени с нея се бяха завърнали в него. Сърцето му биеше в див ритъм, така както беше било за пръв път, когато държеше голото й тяло до своето. Лейла, жената, която беше откраднала сърцето му завинаги!

      – Джош...

      – Лейла!

Неудобният момент продължаваше да виси над тях. Джош се чувстваше неудобно от спомена за последния път, в който бяха заедно. Отвратителният скандал, лошите думи, които си размениха и казаното „сбогом“ на Лейла към него, когато му обърна гръб и излезе през вратата.

    – Беше грешка да приема поканата на сестра ти! – Лейла се обърна и тръгна обратно към колата си, която бе паркирала до тази на Джош.

    – Какви ги говориш? – Той тръгна след нея и я хвана за ръката, за да спре опита ù да избяга.

      – Знаеш много добре какво говоря! – Тя издърпа ръката си от захвата на неговата.

    – И смяташ, че като избягаш ще решиш нещо? Нима си пропътувала целия път от Далас, за да се върнеш обратно, защото съм тук? – Джош ù препречи пътя и застана пред вратата на колата ù.

Лейла направи опит да извади ключовете си от дамската чанта, но той отново хвана ръката ù и ги издърпа от пръстите ù.

    – Държиш се детински Джош! – Тя му се сопна и направи опит да си вземе обратно ключовете и да избяга колкото се може по-надалеко от този мъж.

Нейната реакция не бе по-различна от неговата, когато го видя. Уважаваше Лиса, бяха дълги години приятелки, но срещата ù с Джош възвърна болката в сърцето й, която тя се опитваше да лекува от четири години.

      – Аз се държа детински? Нима се опитвам да избягам от теб? Няма да ти стани нищо, ако ме виждаш няколко часа, докато отмине тържеството на сестра ми! – Той ù се усмихна, с цел да прогони притесненията ù. – Не ми казвай, че ще върнеш подаръка, който си взела?!

    – По дяволите! – Лейла промърмори на себе си и върна ключовете си обратно в чантата.

     – Не се безпокой, ще се опитам да не ти се мяркам пред очите! – Джош ù смигна и тръгна обратно към къщата.

Лейла Тъкър нямаше друг шанс, освен да го последва и да се наслади на сватбата на приятелката си. Джош и без това беше успял да развали душевния ù покой преди пет минути. Можеше да изтърпи още мъничко да се вясва пред погледа ù. Лейла дълбоко съжаляваше, че не бе успяла да извика близкия ù приятел от Далас – Хънтър, за подкрепа. Надяваше се, че щом Джош има адвокатска кариера може и да няма време да дойде от Ню Йорк до Ривърхил. Но се оказа, че дълбоко греши! Той беше тук и това я смущаваше. Сърцето ù започна да изпитва старите чувства, който си бе забранила да изпитва към Джош Кембъл. Тя се помоли на Господ да ù даде сили. Взе си питие и се качи в стаята на Лиса, за да я поздрави.

Църквата в центъра на градчето се озвучаваше от гласа на отчето и брачната клетва. Всички гости слушаха обещанията на Лиса и Крис един към друг със сълзи на очите. А олтарът изглеждаше като изваден от приказките. Младите младоженци бяха като принц и принцеса.

Дебора Кембъл лееше майчинските си сълзи, а Робърт, колкото и да се опитваше да се държи по мъжки, не можеше да не заплаче за дъщеря си. От днес Лиса щеше да заживее с Крис в новата им къща, която закупиха преди около седмица. Родителите ù поне се радваха, че дъщеря им нямаше да бъде прекалено далеко от тях, така както Джош.

А колкото до Джош Кембъл, неговото внимание през повечето време беше отправено към мястото, където се бе настанила Лейла. Преди четири години, двамата почти бяха стигнали до същата ситуация, в която се намираше сега сестра му. Искаше Лейла за своя съпруга, единствената жена в леглото му и сърцето му. Но очакванията му за бъдещето им заедно се бяха променили прекалено светкавично и оставящи дълбоки рани.

     – Джош... Джош! – Гласът на Крис стигна до съзнанието му потънало в спомените. – Човече, пръстените!

     – Ъъ, съжалявам! Разбира се, пръстените. – Той зарови в десния джоб на костюма си и побърза да ги подаде.

Изчерви се от глупавите си мисли. Кого се беше опитвал да заблуждава цели четири години, че като се махне от проклетото малко градче ще успее и да излекува сърцето си? Лейла беше неизличима болест! Лейла беше незаменима! И както винаги си казваше, незабравима! Лейла беше под кожата му цяла една година след раздялата им. Лейла беше в леглото му, дори когато се опитваше да си легне с друга жена. Виждаше в чуждите женски очи, нейните, онези тъмносините, които го караха да настръхва от погледа ù върху него. Незабравимата Лейла беше в кръвта му! И днес, когато я видя, всичко се върна обратно към него. Когато я хвана за ръката в опита ù за бягство, едвам беше сложил под контрол мъжките си страсти и желанието му да вкуси така познатите му до болка устни. Лейла беше неговото проклятие!

Потънал в дълбокия океан на чувствата си, Джош не виждаше, че тези сини очи, за които си мислеше бяха върху него и изпиваха всеки детайл от него. Лейла го наблюдаваше внимателно, без да мигва и за миг. Джош беше променен за тези четири години. Сега изглеждаше улегнал мъж със сериозна кариера, а хлапашкото му излъчване отдавна бе дало път на мъжествеността му. Онзи Джош от преди четири години трудно въздържаше гнева си. Лейла добре си спомняше срещата им две седмици след раздялата им. Той беше със своята компания от приятели, а тя с най-близките си две приятелки. Вечерта се очертаваше да се прекара в месния клуб за боулинг. Всичко вървеше добре, до момента, в който не се появи. Тя си спомняше, че молеше приятелките си да отидат на друго място, но те отказваха. Опитваха се да й помогнат с раздялата им. Но Лейла не се чувстваше добре да усеща погледа му върху нея. Реши да си даде десет минути почивка пред боулинга. Той не закъсня да я последва и да започне със заяжданията си. Споменът изплува пред погледа ù:

     – Опитваш се да ме отбягваш ли? – Разгневен се обърна той към нея и я бе притиснал към стената на сградата с едната ръка на рамото й, а другата подпряна на тухлената стена.

    – Джош, причиняваш ми болка! – Беше изплакала тя под тежестта на тялото му. – Какво ти става? Какво искаш от мен?

      – Лейла... – Той беше задишал тежко. – Защо го направи, Лейла?

     – Моля те, Джош! Остави ме намира! – Тя се опита да се измъкне, но той се отпусна все повече върху нея.

Устните му се доближаваха до нейните, усещаше дишането му върху лицето си, желанието в нея напираше и всяка нейна клетка закрещя, че е жадна за целувките му. Бедрото ù усети напиращото му мъжко твърдо желание. И когато ръцете му грубо разкъсаха блузата ù и затърсиха гърдите ù под сутиена, Лейла бе осъзнала, че това не е милият и нежен Джош. Ръката ù автоматично му заби шамар. Нямаше да му позволи да я обладае с гняв!

      – Проклет да си, Кембъл! – Тя се измъкна и побягна по улицата.

     – А ти си проклета курва! – Извика той след нея разгневен от шамара, който, все още пареше върху бузата му.

Той я беше нарекъл курва. Тази дума звучаща от неговата уста, бе успяла да разбие сърцето ù на хиляди парчета. Не го оправдаваше пиянството му в същата тази вечер за държанието му. След месец Лейла беше решила да замине за Далас и да избяга от всяка възможност да се вижда с него. Той също не беше закъснял с решението си да замине за Ню Йорк, и да започне да използва дипломата си за адвокат. Цели четири години успешно се избягваха един друг, но днес, когато го видя тази последна среща се бе върнала при нея. Ала Джош я посрещна учудващо спокоен.

Празненството продължаваше в ресторанта на един от петзвездните хотели на Ривърхил. Гостите бяха настанени по местата си, а тиха романтична музика поддържаше настроението на всички. Много скоро Лиса и Крис щяха да отворят дансингът с първия си сватбен танц. Ала за сега всички се придържаха към напитките и яденето.

Лейла беше се настанила в компанията на близък приятел на Крис – Лукас. Мъжът проявяваше завидно любопитство към нея и през повечето време се опитваше да разбере всичко за червенокосата жена.

    – Аз също прекарвам по-голяма част в Далас. Когато се върнем, имам желание да те покана на вечеря. – Казваше ù той, докато отхапваше от пържолата си.

    – Чудесна идея. – Тя му се усмихна леко и се огледа за погледа на Джош.

Не знаеше какво ù става. Не искаше да има нищо общо с него, а постоянно търсеше пъстрите му очи. Имаше страхотен мъж за компания до себе си, а единственото нещо, което я интересуваше бе да търси с очи мъжа, разбил сърцето ù.

    – Мисля, че нещо те притеснява! – Лукас я изтръгна от нелепите й мисли.

      – Всичко е наред! Както казах, съгласна съм да се видим в Далас...

Джош я наблюдаваше много внимателно. Всеки един неин жест към приятеля на Крис и всяка усмивка, която му даваше, той строго следеше. Пламъчето на ревността леко започваше да гори в него. Идваше му да отиде да я грабне и да я скрие само за себе си.

    – Незабравимата Лейла! Човече, още си хлътнал по нея. – Чарли, добър приятел на Джош се обади и прекъсна шпионирането му.

     – Тя е свършена история! – Опита се да го излъже.

   – Нима?! Добър опит, но няма да се хвана на това. Само се погледни отстрани, изпиваш я с поглед. Това не е нищо ново, което да не съм виждал и преди! – Чарли отпи от чашата си с уиски.

   – Искаш да си говорим честно, така ли? Истината е, че ми идва да му разбия мутрата с всяка усмивка, която ù дава. Флиртува с нея. А този Лукас живее в Далас, този факт ме кара да се вбесявам още повече и разбиването на мутрата му ми се вижда малко. – Джош ядосано започна да реже с ножчето пържолата си.

    – Мислех, че твоята Патриша си върши добре работата със секс сеансите ви, но явно си безнадежден случай!

    – Патриша... И всички останали, които се въртят в леглото ми са просто средства, с който да задоволявам мъжките си нужди. Но не задоволяват нещо, което само Лейла е можела да направи, сърцето ми!

    – Отпусни се, приятелю. Радвай се на хубавия ден на сестра ти! Забрави за Лейла и ще видиш, че другите жени също ще могат да задоволяват и тази нужда на сърцето ти. – Чарли намигна с кураж на Джош. – Извини ме, но Лиса е поканила приятелка от колежа, а хич не е за изпускане!

Джош проследи приятеля си с поглед, докато стигна до чернокосата жена и се настани на масата до нея. Чарли нищо не разбираше. Той никога нямаше да забрави за Лейла!

    – Скъпи гости, благодарим ви, че в този хубав ден сте с нас тук! Аз и Лиса ви обича ме много и този ден нямаше да значи нищо без вашето присъствие. – Каза Крис с микрофон в ръка. – Искам да помоля за специалната ни песен и нека танците да започват!

Младоженецът поведе вече официалната си съпруга към дансинга и бавната мелодия накара телата им да затанцуват. Минута по-късно и всички останали се бяха присъединили, а Джош, седнал на мястото си, впери пъстрите си очи в Лейла, която танцуваше интимно на дансинга с Лукас.

По дяволите, това преливаше чашата на самообладанието му. Контролът му се изчерпваше и яростта се надигаше в него. Като робот, той механично стана от стола си и тръгна към тях. Трябваше час по-скоро да махне ръцете на този мъж от нея. Ревността го изгаряше!

     – Извинете, че ви прекъсвам, но ще мога ли да си открадна един танц с дамата? – Той се усмихна уж мило.

    – Разбира се, имаме цяла сватба за танци. – Лукас му отвърна и се отдръпна от дансинга.

    – Какво те прихвана? – Лейла го погледна подозрително. – Каза, че няма да ми се мяркаш пред очите, а сега и танц искаш!

    – Замълчи и се отпусни! – Той постави показалеца си на устните ù, а ръцете му се увиха около елегантната ù талия.

Тя не искаше да се отпуска, ако го направеше ще загуби контрола си, който едвам издържаше на допира на тялото му. Боже, колко приятно бе да е в прегръдките му. Цели четири години ù бяха липсвали и сега осъзнаваше колко много. Всяка нощ мислеше за него, преди да заспи и всяка сутрин се събуждаше със същата мисъл. Ръцете ù се увиха около врата му, а пръстите на дясната ù ръка се вплетоха в гарваново черната му коса. Уханието на парфюма му докоснаха сетивата ù и тя докосна носа си до шията му, за да вдиша аромата дълбоко. Тя никога не бе спирала да го обича!

                                           СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ