Незавършени, а може би и… ненужни разсъждения

Много пъти съм се питал защо хората са склонни да вярват в нещо тайнствено, необяснимо, мистично. Като се започне от гледане на кафе, врачки, оракули, астролози, духове, магии, чудеса, легенди, свръхестествени сили, божества  и какво ли още не.

И досега не съм намерил отговор, който да ме задоволи. Може би голяма част от него се дължат на недостатъчните знания и информация, с които е разполагало човечеството за всеки период от своето развитие, което е възпрепятствало преминаването му оттатък стената на неизвестното.

От незапомнени времена, хората са си задавали купища въпроси, свързани с безброй неща. С течение на времето голяма част от тях са отпаднали, защото развитието е достигало ниво, позволяващо да се даде достатъчно убедително  обяснение за събития и явления, които дотогава са били „тера инкогнита“

Да, но в същото време са възниквали нови и нови въпроси, които търпеливо са чакали своя отговор. Излишно е да се дават примери, как някога хората не са били в състояние да си обяснят неща, които за нас вече са ясни, а някои са си направо  елементарни. Това е процес, който се повтаря непрекъснато. След време това, за което ние самите в момента нямаме обяснение и нерядко, за да излезем от незнанието си, прибягваме до помощта на нескопосни и непълни обяснения или дори до свръхестественото, ще бъде разгадано от следващите поколения, но пред тях  ще възникнат други загадки и т.н.

Това колело ще спре да се върти когато..., а най-вероятно  никога. А може би за „земното човечество“, то не само ще спре, но и спиците му ще се разпилеят навсякъде по земята, даже и в космоса, ако същото това човечество, разполагащо и в момента с чудовищни средства за разрушаване, реши да се самоунищожи. Тогава ще изчезнат и всякакви въпроси, не защото всичко ще бъде ясно и доказано, а просто защото няма да има кой да ги задава.

Безспорно е, че има въпроси, които далеч надхвърлят, не само знанията ни, но и най- развинтените ни представи и предположения. Няма защо да се навлиза много навътре в темата. Достатъчно е да си зададем няколко, на пръв поглед тривиални въпроси, за да се убедим колко непълни и ограничени са познанията ни. Може би затова, основната част от хората предпочитат да се ограничат до познатата ни планета Земя, толкова добра и необяснимо търпелива към нашите усилия да я унищожим. Така всичко е  някак си по-познато и “земно”.

Но Земята не е единствената  планета, слънчевата система също, галактиката, в която сме включени също... и още… и още. Светът както се казва е безкраен. Щом е така, значи той нито започва от някъде, нито завършва някъде. Излиза че нашата Земя също не се намира нито вляво или вдясно, нито напред или назад, нито нагоре или надолу в тази безкрайност, тъй като няма точка, която да послужи за някакъв ориентир. При това положение, някой като нищо може да си помисли, че ние всъщност сме никъде. Математиците боравят с понятието безкрайност, но как един нормален човешки мозък да свърже това понятие с материалния свят? Той е свикнал да борави с други  представи и невъзможността да си представи тази безкрайност, освен че го обърква изцяло, но не рядко го прави несигурен, а понякога безразличен и безволев.

Има ли наистина други цивилизации или не? Ако има къде са, до каква степен на развитие са достигнали, дали пък ние не сме, както някои твърдят, опитни зайчета или кой знае какво, на някои от тези непознати цивилизации. Верни ли са историите за НЛО, за зелените човечета и т.н. и защо събраната по този въпрос информация се пази в най-дълбока тайна? Какво ще стане ако хората узнаят истината? Не е ли по-добре да знаем това, което вече е известно, даже и да са лошо, отколкото наличието на една неизвестност, която обикновено не се свързва с хубави неща.

Човекът се плаши от неизвестността. И всъщност е прав, защото когато изведнъж и то неподготвен за тази среща се изправи пред нещо, което по неговите дотогавашни представи, е смазващо несмилаемо, той просто няма с какво да замени старите си, станали невалидни и по същество вече ненужни представи.

Но ако се върнем пак на нашата планета ще видим, че безброй явления, процеси, феномени, възможности на определени хора, животни, растения, материали и т.н, чакат своето обяснение. Наистина науката достигна такова ниво, че вече е пуснала мощни “булдозери” за разчистването на огромната планина от нерешени, или неизяснени въпроси. Да, но от другата страна действат други, “захранващи булдозери”. Иска ми се да вярвам, че поне на “земното бойно поле”, човекът ще  надделее. Дано да е така, защото извън Земята битката може да бъде неочаквано жестока и резултатите може да са такива, че би било по-добре наистина да не ги знаем.

Естествено, повечето от тези, които евентуално ще бъдат толкава търпеливи и прочетат написаното до тук, навярно ще кажат, че това са разсъждения на човек, който явно няма какво друго да прави и ги занимава със съвсем излишни и „смахнати“ неща. Без да влизам в дискусии с тях, бих си позволил да ги попитам за още по “излишни “ неща, които те познават.

Да вземем един елементарен пример  като  един паун, ако щете пеперуда или друго живото, даже растение, който всички са виждали. Колко от нас са си задавали въпроса по какъв начин е определено мястото, големината и окраската на всяко от тях, по чия команда и как се осигурява снабдяването със съответните количества изграждащи вещества и багрила, каква е тази “лаборотория”, която ги произвежда, какъв е този център, който с абсолютна безпогрешност ги разпределя на точните места и в точното време, при това  с предварително дефиниран резултат. И всичко това без неизбежните мениджъри, инженери, програми, компютри, най-модерно оборудване, качествен контрол и т.н., с други думи налице е такива съвършени организация и технологии, при която с наличните ресурси се  получават резултати, непознати в нормалното производство. Това се отнася за цялата ни фауна и флора. Веднага ще се намерят множество обяснения и твърдения, че това вече е проучено и изяснено, че в съответните гени, всичко предварително е програмирано и др. подобни. Да, така е, но как например в един незабележим за невъоръжено око сперматозоид е кодирана такова огромно количество хипер компресирана информация, която не би могла да се побере и в мощен компютър? Тогава? Тогава или познанията, достъпни на човечеството в дадения момент все още са много назад в сравнение с възможностите на природата, или има някакво друго обяснение. Ами съвършената схема по която съществува бецкрайния Космос?

Обикновено в такива случаи се намесва и религията, за която пък е много лесно да обясни и най-необяснимото, само с наличието на всемогъщия бог, независимо дали той е християнския Господ, мюсюлманския Аллах и т.н., защо не и Тангра. Всеки има право да вярва в каквото намери за добре, но лично аз не мога да приема версията за този всемогъщ,  всевиждащ , все.., все.. Бог. Все пак не става въпрос само за песъчинката Земя.

Какво би станало, ако всички учени на земята приемат безрезервно религиозните обяснения? Ами, че даже и те, ще си зададат логичния въпрос: „Защо трябва да продължаваме своите изследвания, проучвания и открития, щом като Бог вече е решил и продължава да решава всичко. Щом той не е намерил за необходимо хората да  знаят повече по даден въпрос, значи не е тяхна работа да се месят в божиите дела. И ще бъдат прави, защото иначе това би било и своебразен вид богохулство, което едва ли ще им бъде простено, когато отидат в “отвъдното”. Е, веднага ще има обяснения от рода на: „Бог помага, но в кошара не вкарва“. Затова ще спра дотук. И без това неразборията в мислите ни по подобни въпроси е достигнала своя апогей.

В никакъв случай не могат и не трябва да се отричат постиженията на науката, например на генетиката, която безспорно постигна гигантски прогрес и успя да направи такива открития, които до голяма степен промениха и досегашната изходната точка при редица основни изследвания и хипотези. В останалите области на науката също се направиха крупни открития, някои от които до скоро са се смятали за невъзможни. Прогресът си е прогрес и никой не може да го отрече, а ако някой се опита, просто не бива да му се обръща внимание.

Но едно е да се открият механизмите за създаване, изграждане и функциониране на различни организми, веществата от които са изградени, а съвсем друго е тяхното създаване. Да е  създадено по напълно изкуствен начин някакво живо същество, което оставено само в необходимата му жизнена среда, да съществува без проблем? Не е. Не за друго, а защото не можем, или пък в най-добрия случай, все още не ни стигат необходимите знания и технологии. Тук не става въпрос за създаването на клонинги, нови породи, мутанти, присаждания на органи и др. Те само доказват, че хората вече са в състояние да се намесват в развитието на съществуващи, но не и създадени от тях оригинали. Това значи, че постиженията са големи, но са още в някакъв първичен стадий.

Непрекъснато се създават нови “умни” роботи, но колкото и съвършени да са тези интелигентни роботи, те си остават роботи, а не живи, биологични същества.

Ами предсказанията? Всеки от нас е слушал какви ли не истории за този феномен.

Не може да се отрече, че е имало и има хора, които до някаква степен  имат способността да “виждат” най-вече в миналото, но също и в настоящето и в бъдещето. Примерите са достатъчно много и е излишно да се споменават. И какво са обясненията? Във всеки случай те не са категорични и окончателни.

Подобни предсказания предизвикват огромен интерес, но понякога, когато наистина се потвърдят, те могат да имат и демобилизиращо въздействие. Защо ли? Защото  пак се връщаме на въпроса: „Щом всичко е предопределено и така или иначе ще се случи, тогава  има ли смисъл да се полагат  усилия и се хабят сили за постигането на нещо, което, независимо от желанието и труда ни, ще се случи не това, което искаме, а само това, което “ ни е писано”?

О друга страна, много малко или почти не се говори за несбъднатите предсказания. Когато такива провалени предсказания излязат на сцената, салона за зрителите обикновено е празен – интересно е само това, което в една или степен се е случило, а тези случаи обикновено са много малък процент от общия брой.

Да не говорим пък за случайните „попадения“. Във връзка с това си припомням за няколко случая, които не са свързани с Нострадамус, Ванга или с някой друг пророк или признат гадател,  а с един обикновен земен човек като  мен.

Веднъж се бяхме събрали цяла тумба на „чашка кафе“ у наши приятели и естествено започнаха приказки как… някой на някого бил гледал на кафе,  как познал всичко и т.н. Тогава реших да се пошегувам и казах, че аз също гледам на кафе, дори мога да го докажа като  предскажа важни неща и то в момента, но само на един от присъстващите. Падна се на една млада жена от компанията, която аз почти не познавах, въпреки че беше омъжена за мой познат. Взех чашката ѝ, обърната предварително както се полага и започнах “предсказанията “ си. Другото вече съм забравил, но си спомням, как “предсказах”, че след седем месеца ще има дете.

Веднага след моето „предсказание“ настъпи пълно мълчание. Оказа се, че въпросната жена, въпреки всички опити,  изследвания и лечения, вече няколко години не може да забременее. Няма да обяснявам колко  съжалявах за простотията, която бях казал,  бъркайки в отворената ѝ рана.

Каква беше изненадата ми, когато точно след седем месеца, мъжът на жената, на която “гледах на кафе” ми съобщи, че те са безкрайно щастливи, защото… вече си имат чудесно момиченце. Просто си бяха осиновили дете. Е какво, да почна да мисля, че аз съм се намесил в съдбата им с моите простотии, или че наистина съм предсказал това щастливо събитие?

Друг път пък се бяхме събрали у моята близка приятелка, художничката Славка Денева (дъщеря на големия български художник Борис Денев), също известна сред познатите си “гледачка” на кафе. Бяхме Славка, жена ми и Ганка (наемателка на Славка и дъщеря на Стефан Хаджипетров, един от собствениците на Големите Бургаски Мелници). Настроението бе отлично – Славка ни четеше свои хумористични стихове, Ганка ни разказваше как като малка е учила в Швейцария, колко забавна, но и строга била гувернантката й, как преди повече от половин век била “мис Варна”, показваше ни наметала от скъпи кожи, снимки и т.н. Когато изпихме кафето си, явно някой трябваше да “гледа” на кафе. Естествено, това трябваше да е Славка, но тя каза, че този път “гледач” ще бъда аз.

Взех чашката на силно суеверната Ганка и „съсредоточил“ поглед в чашката й започнах да говоря, без разбира да “виждам” каквото и да е. Но понеже знаех твърде много за нея, не ми беше трудно да “познавам”. По едно време млъкнах ужасен от простотията, която почти не казах.

“Утре теб няма да те има”, точно това едва не изтърсих аз.

“Какво, какво има?”, неспокойно ме попита Ганка, забелязвайки моето смущение.

“ А, нищо особено, просто ми се стори, че снощи си сънувала майка си.“,  сконфузено отговорих аз.

“Но това е вярно, наистина я сънувах, даже ме питаше как си.”, изумена от моите пророчески възможности каза Ганка и щастлива, с готовност разказа целия си сън.

Беше в прекрасно настроение.

Когато тя си отиде, Славка и жена ми ме попитаха какво съм искал да й кажа, когато замълчах. Казах им и те се хванаха за главите, разбирайки добре глупостта, която щях да изрека, да не говорим как щеше да подейства на Ганка.

Когато на другия ден се прибрах от работа, Гошо тапицера (осведомителната агенция за квартала) ме посрещна и попита:

“Разбра ли какво стана с Ганка?”

“Какво може да е станало?”, отговорих с въпрос.

“Умря”, късо отговори Гошо.

Останах като гръмнат. Оказа се, че починала в съня си.

Е, пак ли да вярвам на “предсказания”. В никакъв случай! Просто някакво съвпадение, което, ако не се бе случило, нямаше никой да си спомня за това, което съм щял да кажа.

В интерес на истината, след този случай повече не посегнах към обърната за гледане кафена чаша.

И отново на преден план излиза фактът, че това което се познае се помни и разказва до припадък, а другото веднага се забравя. Салона пак се изпразва, защото никой няма да седне да слуша как някой някога предсказал нещо, пък то не се сбъднало.

Аз поне,  не мога, по-скоро не искам да повярвам, че всичко е предопределено. По този въпрос имах един изключително интересен разговор, но той е толкова невероятен, че няма да се спирам на него.

Но тук изниква един въпрос, който всъщност си е логичен: „Значи ли, че просто трябва да скръстим ръце и да чакаме да се случи онова, което някой или “нещо” са предопределили за нас?“  

Не значи, защото ако всички бездействаме, просто ще измрем и няма да остане никой, който след това да докаже, доколко предсказанията са били точни или не. Бездействието нито ще ни нахрани, нито ще произведе нещо полезно.

Тогава какво да правим? Ами просто да приемем, че света наистина е безкраен, че реално съществуват безброй неща, включително и наличието на извънземни цивилизации, за които все още нямаме каквото и да понятие, или само някакви зачатъци.  Да се опитаме да мобилизираме всичките си сили и налични ресурси и без определено вредни конфронтации, ненавист, алчност, завист и други подобни негативи, да направим единствения живот, който познаваме и за който сме сигурни, че съществува, колкото се може по- добър и приятен, а не примирено и безпомощно да чакаме “неизбежното”.

И в никакъв случай да не се натиска спирачката на прогреса, каквито случаи в различните стадии от развитието на човешкото общество също има в изобилие, а с всички начини, методи и средства да се подпомага този прогрес така, че светофара пред него да има само една - вечна, светеща в зелено лампа, а пътните знаци  да го  насочват  в най-правилната за човечеството посока.

Спомням си как веднъж в Индия едва не сгазих човек, който независимо, че виждаше ясно приближаващия се автомобил направо се хвърли пред него. С риск да се пребия, успях да избягна злополуката. Спрях,  отидох при него и го попитах защо постъпи така.

“Защото аз имам девет живота, този ми е първия, но той въобще не ми харесва”, убеден в правотата си ми отговори индиеца. Гледах го като „гръмнат“.

Аз пък знам, че имам само един живот и това е този, който в момента живея, независимо дали ми харесва или не. И ще се опитам да си го изживея докрай.

“Отвъдното”, или нещо от този род, доколкото разбира се го има, да бъде добро и да чака – ние, поне  аз,  не бързам да ходя там.

Нека първо да “изстрадам” живота, който познавам, а после…