Нищю Малопищев оглеждаше стройното си 50-годишно телце в огледалото. Тъкмо си беше облякъл новото спортно трико, поръчано от най-големия и реномиран интернет сайт. То беше дошло в едно с протеинов прах, протеинови барчета и хапчета за потентност, но тях щеше да пробва по-късно. Оглеждаше се с нескрито доволство и поглаждаше готината материя на спортния артикул, когато изведнъж забеляза едно неепилирано косъмче на иначе гладкото си като коприна бедро. Той втрещено и с невярващ поглед се взря в неоспоримото доказателство за непрофесионално свършената работа на Радка козметичката. Поопипа косъма, повъртя го и усети как бавно и необратимо в него се надига вълната на искрено възмущение. С Рачето бяха семейни приятели и дори от време на време правеха секс, но това с нищо не извиняваше такава откровена проява на небрежност. С все още изпитателен и пронизващ като лазер поглед той заповдига очи и мигом осъзна, че лошото не идва само -  под гладката и прилепнала материя на трикото той съзря две издайнически надигащи се подутини от двете страни на кръста. Паласки! Не!!! Нищю усети, че не може да си поеме въздух. Вълната на възмущение, със скоростта на влак-стрела, се отприщи и се запревръща в бясна и оправдана ярост към Коко Бодитренера от залата, който не си беше изпълнил кадърно и съвестно задълженията и не го беше натренирал добре. Услужливата му памет му припомни, че и преди няколко седмици, докато се оглеждаше в огледалото, правейки мимоходом секс с любовницата, пак беше мярнал нещо подобно около талията си, но тогава беше твърде зает да се любува на татуировките по бицепсите си и затова не обърна внимание. Но сега истината, с цялата си наглост и откровеност се диплеше и нагъваше около корема му. Яростта като ураган отприщи своята сила, изрази се в отделянето на разпенена бяла течност от устната му кухина и Нищю с бясна скорост се запъти към фитнеса, решен да се разправи с Коко.

     Метна се на служебната баничарка и потегли с мръсна газ. Докато пътуваше, впрегна цялата мощ и титанична сила на своите разум и интелект и реши, че трябва да се овладее, да прояви мъжество и да не се поддава на иначе оправдания и изстрадан гняв. За пореден път си даде сметка колко жалки и несъвършени са всички други хора и как им липсва всякакъв потенциал. Поклати глава, смазан от осъзнаването за своите самота и мъченичество, и стиснал здраво устни, паркира пред входа на кооперацията. Нищю ходеше на фитнеса със скъпата си маркова кола, купена втора ръка и регистрирана с инвалиден номер (за по-икономично) и докато я изкарваше от гаража, аналитичният му ум пресметна 50-те стотинки, които щеше да похарчи за гориво, изминавайки 150-те метра до спортната зала. Това предизвика отронването на тъжна въздишка от устните му, но все пак съзнаваше, че на такъв успял и майсторски изиграл картите си в живота Мъжж не подхожда да се придвижва до фитнеса с пикапа. Паркира в подземния паркинг на мола, извади картата за залата, купена на супер промоция от службата, за която разсеяно пропусна да информира подчинените си и се запъти към нищо неподозиращия Коко. Докато влизаше, намери сили да намигне на инструкторката по йога Дора, която седеше край входа, но този път нямаше настроение нито да флиртува с нея, нито дори да я ощипе по дупето, както правеше по принцип с всички жени и особено със служителките си. Тъй де, не всички ги беше наемал с връзки и трябваше да има поне някаква полза от тях. Мина и покрай чистачката Роса, която хич не го харесваше и затова не му се и обади. Всъщност тя беше измислила и прякора, с който той беше известен тук - трите М-та. Кой знае защо, тя таеше към него нескрита неприязън и го наричаше малкото човече, с малко акъл и малка пушка. За последното, той сам си беше споделял, че и заредена и незаредена пушката му си е все малка. Дори в моменти на добро настроение беше разказвал подробно за ловните си истории и как понякога сърничките дори не разбирали, че са оцелени. А понякога и въобще не ги улучвал. Злите езици говореха, че Роса на младини работела като журналистка в един ежедневник и затова езикът й бил така пиперлив, но за момента й било по-изгодно да бъде чистачка в мола. Но толкова за нея. Нищю премина през тясното коридорче, водещо към съблекалнята и влезе в нея. Набързо облече новото трико и в момента, в който погледна отражението си в огледалото насреща и фиксира срамното доказателство за некадърността на Коко около талията си, предишният праведен гняв отново го обзе. Той усети талазите на яростта как се надигат в него и вече дори нямаше желание да бъде мъдър и овладян. Искаше единствено да потърси сметка от тоя, който му беше причинил този така непоносим и с нищо незаслужен емоционален, физически и зрителен дискомфорт. В този момент с крайчеца на окото си Нищю забеляза, че високо на стената, в ъгъла на помещението има поставена охранителна камера. Вгледа се в нея с невярващ и пронизващ поглед и едва тогава цялата истина окончателно му просветна. Е, не! Това вече на нищо не приличаше! Не можеше да бъде! Тия от фитнеса слагаха скрити камери, за да следят клиентите си и след това да ги изнудват! Тъй де, не всички бяха в перфектна форма. Ето, даже и той, въпреки своите интелект, хранителни режими и прозорливост беше станал жертва на този заговор! Нищю започна да диша тежко, като смъртно ранено животно, цялото му лице застрашително почервеня и се запоти. Той нададе мощен и праведен рев и с непоколебимата решителност на своето искрено възмущение, придърпа близката пейка до стената, покачи се на нея и протегна ръка нагоре, за да изтръгне от гнездото й гнусната камера. Не му достигнаха обаче някакви си 60-тина сантиметра, затова се наложи да дотътри и близкия стол, и покачвайки се на импровизираната пирамида, успя да докопа изделието на аудио-видео електронната промишленост и да го издърпа с все кабелите. Нададе победоносен стон, докато се спускаше обратно по пирамидата и с решителност и непоколебимост се втурна да търси тоя подлец и предател Коко. Пътьом събори за всеки случай и два ароматизатора, стоящи върху близките шкафчета и с ярост ги стъпка, защото се сети, че в сайта, от който поръча трикото, продаваха скрити в такива ароматизатори камери. Ритна и вратата на едно гардеробче, от което после цяла седмица го боля крака и накуцваше, но това са подробности. Важното сега беше да намери виновника и да му поиска сметка. Наоколо вече бяха почнали да се насъбират хора, привлечени от суматохата и шума, а Нищю с цяло гърло крещеше - "Къде е Коко? Къде е Коко?". И в този момент последният се появи и застана в цял ръст пред него. Коко погледна строго отгоре надолу и с басов глас попита - "Кво има? Що викаш?" Като сред басите на гласа му се прокрадваше и ясна нотка на раздразнение, а едно издайническо мускулче на културистките му гърди нервно потрeпваше. Пък и погледа му гледаше някак много втренчено. Нищю мигом прецени ситуацията, запристъпя от крак на крак и с благо гласче измънка - "Не бе, аз такова... Бях тръгнал да те търся да те питам какъв парфюм използваш, щото много ми харесва и...ъъъ... видях, че и камерата се е развалила и я взех да я поправя", като протегна ръка напред и показа стърчащите кабели. Коко шумно въздъхна и се ухили, като успоредно с това тупна Нищю приятелски по рамото, от което последния изгуби равновесие и залитна. После с вече добродушни нотки в баса си додаде - "Тъй кажи, е брато! Ей ся щъ уредя и тебе с тоя парфюм. Имам си една дистрибуторка, страшна мадама, - при което съзаклятнически намигна, - доставя ми го само за 250 кинти, вместо за 400. Ей ся ти го поръчвам!" и извади айфона си и се зае да изпълнява обещаната добрина. Нищю успя само да преглътне два пъти на сухо, чувайки цената и измънка - "А, добре." После запристъпя наобратно към съблекалнята, тътрузейки крака и успокоявайки се с мисълта, че какво пък - може с тоя парфюм сега да му връзват по-лесно мадамите. Виж го тоя Коко какъв пичага е и на него как му се лепят. После погледът му отново случайно попадна в отражението му в огледалото и очите му се оголемиха като палачинките, дето ги продаваха на горния етаж в мола. Но този път не заради злополучните паласки около талията, а заради нещо, което видя малко по-надолу. Усети само как на талази се надига в него отново искреното, неподправено и напълно оправдано човешко възмущение, че в тоя фитнес и тоалетната им е чак на другия край на залата.