Нож в гърба
2 min reading
Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да мечтая, пък и защо? Няма я феята, която изпълнява желанията.Дали ти си виновен за тоталното ми безразличие към мъжете, които искат да са с мен или си само една малка част от проблема? Кой кого повече е наранил, ти мен или аз теб, чудя се още, кой на кого по гадни номера ще скрои? Е, засега печелиш в битката, пък и май трябва да те поздравя: спечели и войната. Нямам желание да се занимавам повече с теб. Не съм толкова долна, че да почна да се свалям с приятелите ти, както правиш ти. Ако беше просто позната, бих се опитала да те разбера, но тя ми е една от най-добрите приятелки. Да, признавам ти - много е хубава, по-красива е от мен, добра е, мила е, но, за Бога, приятелка ми е и всичко ми казва. Трудно й е да ме гледа в очите и да ме лъже, а на мен сърце не ми дава да й се сърдя. Не искам да се карам с нея, защото тя е била до мен в много трудни моменти и я ценя като човек.
Може би е грешно да търся вината и само в теб, тъй като аз съм причината вие да се познавате, аз я помолих да говори с теб, но... не съм очаквала нещата да стигнат дотук. Ако бях сигурна, че имаш чувства към нея, защото ти не си й безразличен, въпреки че не ми го казва, го усещам, бих... бих… бих се радвала да сте заедно. Но виждам, че го правиш просто от омраза към мен, дори да не го съзнаваш. Но знаеш ли, моля се да не е така!
Е, аз се предадох вече, имаш я, твоя е, въпреки че ми заби нож в гърба, ти желая да сте много щастливи заедно, не толкова на теб, колкото на нея, защото тя го заслужава. Ако тя пророни и една сълза заради теб, ще те накарам да рониш кървави сълзи, докато спре да бие сърцето ти. Е честита победа, аз се отказах, вече ставам като теб, няма какво да губя: изгубих най-ценното – мечтите си и вярата в хората.© Вили Мотовили All rights reserved.
