5 min reading
08,00 – 10,00 часа
Първи се появява Здравчев. Едър, ухилен…
- Как е, началство? Къде се скри тоя път?
А в очите му гори любопитство – защо дежурният му поръча веднага да се яви при мен? И защо името му е в списъка, сложен на гишето?
- Зад девет планини в десета… - започвам аз – Но се върнах. И пак ще стягаме багажа. Обади се у вас, нека Минка донесе някои твои неща. За седмица – най-много. Поне така предполагам…
Прекъсвам и се обръщам към вратата, откъдето след учтиво похлопване, се появява Василев. Не сме първи приятели, но в няколкото разследвания показа, че е разтропан, мислещ и активен професионалист. Това е и нужно, разбира се – няма да се годяваме, я…
Махам с ръка към свободния стол срещу Здравчев, посочвам другия на Каменов, който в тоя момент се изпъва до вратата. Каменов е младо момче, няма и година, откакто е при нас. Все още юношески слабичък, изчервяващ се, когато вниманието се насочи към него. С жените сигурно общува най-много по телефона – не мога да си го представя с няк ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Извинявам се на Стойчо. Поради вродената ми компютърна неграмотност изтрих негов коментар, в който припомня убийство в Пловдив, подобно на описаното.
Именно! Него имах предвид, но - разбира се - развих историята по мой начин, така, както БИ МОГЛА да бъде. И затова градът е П. - като Пловдив.