08,00 – 10,00 часа

Първи се появява Здравчев. Едър, ухилен…

- Как е, началство? Къде се скри тоя път?

А в очите му гори любопитство – защо дежурният му поръча веднага да се яви при мен? И защо името му е в списъка, сложен на гишето?

- Зад девет планини в десета… - започвам аз – Но се върнах. И пак ще стягаме багажа. Обади се у вас, нека Минка донесе някои твои неща. За седмица – най-много. Поне така предполагам…

Прекъсвам и се обръщам към вратата, откъдето след учтиво похлопване, се появява Василев. Не сме първи приятели, но в няколкото разследвания показа, че е разтропан, мислещ и активен професионалист. Това е и нужно, разбира се – няма да се годяваме, я…

Махам с ръка към свободния стол срещу Здравчев, посочвам другия на Каменов, който в тоя момент се изпъва до вратата. Каменов е младо момче, няма и година, откакто е при нас. Все още юношески слабичък, изчервяващ се, когато вниманието се насочи към него. С жените сигурно общува най-много по телефона – не мога да си го представя с някое момиче. Особено от тия – днешните. За които хората казват: „Майки, пазете синовете си!“… Набързо ги осведомявам, че ще пътуваме. Василев звъни на жена си, Каменов също натиска бутончетата и пошепва някакво име – женско по звучене, но недочуто въпреки любопитството ми…

- И така – заминаваме за П. . Специално разследване. Извършено е убийство на двама възрастни, чийто син е наш колега. Ние сме независими разследващи. Подробностите…

И отварям папката, в която ровя, откакто влязох тук… Разказвам, подавам протоколи от разпитите, показвам схеми и документи…

- Живели са на улица „Марица“, кооперация „Восток“. На шестия етаж. Апартаментът не е малък – към 120 квадрата, за двамата е  бил голям. Синът им е живеел в другия край на града, в собствен апартамент. Колегата е женен, има две деца. Малко особен характер, казват…

И минавам към произшествието. Убийството е извършено през август – на 23, някъде следобеда, според медиците, открито е на следващия ден от съседите. Подавам им протоколите от разпитите на свидетелите…

Витанов, живеещ на същата площадка, домоуправител: „Синът им рядко идваше. А, когато беше тук, често се караха. Сградата е тухлена, но се чува като през панел. Все нещо за имоти се разправяха – направо като Гераците. Вчера, петък, не е идвал или не съм го видял. Но беше тихо. Привечер чух скимтенето на кучето им, позвънях, но никой не отвори. Рекох, че нещо е станало – не бяха много стари, ама…“

Колев: „ Свестни хора бяха, макар че не сме говорили много. „Здравей!“ – „Здрасти!“, „Как си, що си“… Понякога обсъждахме мачове – старият си падаше по футбола…“

Кръстев: „Витанов ме извика, рече, че може да е припаднал старият, знаехме, че е с болно сърце. Как няма да е – оня, младият Герак, както му викат някои, все намръщен идваше. Вярно, аз дойдох по-късно тук, не го познавам добре, но съседите нали си разправят разни…“

Янчева: „Не съм общувала много с тях. Старата беше една важна, важна. Поздравяваше като мине покрай пейката ни, ама не спираше да поговори с нас, от голямото добрутро се чувстваше…“

Ангелова: „Ние с мъжа ми им викахме Гераци. Щото са като от оня роман – само за работата и пари мислеха. Не, не съм спирала да говоря с тях, ама то си личеше…“

Шанков: „Синът им е лош човек. Задържал братовчеда за дребна работа, обвинил го в какво ли не, а когато оня се възмутил и скочил, взел, че го набил. Прикриха всичко, намериха свидетели – милиционери, че уж братовчедът скочил да го бие, ама… Негова работа ще е това, я какъв е нервен…“

На глас прочетох протокола от огледа. Наистина – зверско убийство. Престъпниците – най-малко трима, според мнението на колегите, влезли вътре. По всяка вероятност им отворил старият Караджов – жена му била в леглото, по нощница. Убили го с кама – тънка, над 20-сантиметра дълга, с точен удар. Професионалист…

Жената била задушена с възглавница… Кучето имало три рани – изглежда оня с ножа е посягал, но не е успял да го убие. И затова престъпниците бързо се измъкнали, като оставили вратата не заключена…

Със сина им е разговарял негов колега. Наистина, в петък не бил ходил при родителите си, макар обикновено всеки ден да се отбивал. Управлението е на успоредната улица, близо, и той често ходел в дома на родителите си. Обикновено по обяд – хем хапвал, хем имало време за разговор…

В петък колегите от групата му били заети – подготвяли се за командировка до столицата, трябвало да се задържат опасни заподозрени. В събота го свалили от служебния автобус малко преди тръгването и го закарали до местопрестъплението…

Особен по характер – мълчалив, затворен, но колегите му са готови в огъня да стъпят за него. Да, набил братовчеда на Шанков – след като оня скочил срещу разпитващите го и се опитал да забие химикалка в окото на следователя. За което Караджов имал мъмрене с вписване, но всички знаели, че е формалност. Онзи, впрочем, бил задържан за опит за убийство – вече и делото минало, в затвора е. Арестуваният без санкция „бизнесмен“ е наистина в кавички – от мутра ставал все по-важна демократична фигура в града. А Караджов съвсем случайно попаднал на него – и то в деликатен момент. „Бизнесменът“ тъкмо опивал с квалитетен алкохол малолетна. При това дъщеря на известен в града лекар, приятел на полицая. Караджов се бил отбил в заведението за бързо хапване, чул детския гласец от съседното сепаре, станал, дръпнал завесата, видял сцената, изскърцал със зъби на двете охраняващи мутри, които го познали и се кротнали, а после извлякъл „бизнесмена“ за яката – в буквалния смисъл го влачел, подире им ситнело накриво вече пийналото лекомислено девойче. Последствия нямало за никого – освен шамарите, които получила „голямата“ дъщеря на лекаря от баща си. „Бизнесменът“ изкарал 24 часа в ареста, адвокатите го посъветвали да не изказва претенции, на Караджов шефовете обяснили, че нещата стават много сложни. Виден гражданин, само един свидетел – при това арестуван, останалите ни чули, ни видели, дори извличането не забелязали, а от политическите партии се заинтересували защо полицията се заяжда с благородния им спонсор…

Наистина – коч характер…

И – Гераците…

Защо пък Гераците?