Нощем
Горска импресия
Колата спря. Двигателят изгасна. За миг никой не продума, нито помръдна. В следващия момент отворихме вратите и излязохме навън. Беше тихо, тъмно. Единствената светлина идеше от фаровете и от безбройните звезди, наредени по черното небе. Те като мистични светилници придаваха цвят и живот на мъртвилото. Достатъчни бяха обаче, за да се ориентираме в непрогледното чернило. Виждахме само контурите на дърветата и лицето на отсрещния. Виждахме също и… но не, по-скоро си въобразявахме, че виждаме паметника, защото знаехме, че е там. А всъщност нямаше и помен от него… Малка бе и вероятността да разберем къде се намираме, ако не бяха уширението в пътя и старата бетонна постройка, някога използвана като автобусна спирка. Мястото беше усамотено – поне от страна на човешко присъствие. Но нямаше как и да е другояче в тази късна част на денонощието, когато всеки друг би се разхождал блажено из прекрасното царство на Морфей... Каква беше целта на нашето идване – малко наивна. Но ...