"Носталгия към любовта"
А ти далече си, а така искам
да си близо до мен, гласът ти нежен
като славей обичам да слушам.
Обичам го, не те чувам.
Усмивката ти, която ми дава топлина,
която ме заслепява не я виждам.
А така имам нужда от нея.
Сърцето ти толкова много го обичам,
о, господи, толкова много го обичам,
обичам всяка част от него, аромата му,
косите му, очите му кафяви като кадифе.
А Устните ми мои изсъхват, чужди устни аз целувах,
а сякаш нищо не усещах.
Само ако знаеше как копнея за теб, как треперя всеки миг
и се моля да те видя и докосна, как обожавам всяка
секунда като те видя, как обичам да те виждам.
© Роси Фотева All rights reserved.