Mar 21, 2025, 7:00 PM

Нов ред подред и наред!

  Prose » Others
395 1 0
1 min reading

 Всеки е виждал в зоопарковете как крокодилът си плува а около него крачат пеликани и фламинга. Как лъвът спи на един скок разстояние от зебри и жирафи. Или как в аквариумите акули лениво си проправят път сред гъмжило от риби. Тайната на тази хармония е проста:  всички са обилно нахранени. Не е трудно да си представим, какво ще се случи ако дажбата изчезне.

Усещането ми от доста време е ,че някаква дажба започна да липсва. Дали яйца, дали редкоземни метали или горива ,не знам но се появиха войстващи лидери призоваващи за нов ред. В новият ред движението за една нощ става от дясно ляво, но това не важи за големите камиони. Случвало се е и друг път. Странното е радостта на президенти с тротинетки. Сигурно им се привижда как си връщат Македония и Западните покрайнини. И не виждат, че Ердоган не посяга да си вземе населението принуждавано да говори Български и да носи Български имена ,само защото не си струва да харчи ресурс за нещо, толкова дребно. Молете се НАТО да оцелее.

Новото правило е ако си харесаш нещо вземаш го. Няма приятели ,роднини и пр. Не са сигурни и Канада и Великобритания. Само Великобългария се радва и поучава. Очевидно се изживява като хищник. Историята сочи друго но да не задълбаваме. Не си струва да се обяснява на хора, които пазаруват из Гърция и Турция с фланелки и карти "България на три морета" и се снимат навсякъде с Българското знаме. Вярно Китайско производство без герба но това са дреболии... Може пък да им се сбъдне мечтата да ходят без граница на пазар до Одрин.

Какво искам да кажа? Не знам. Нямам какво да ви посъветвам. Просто не виждам защо се кефите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слав Коруба All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...