Заспа едва призори, но въпреки това се събуди в обичайното за него време. Мина през банята, взе си душ и се избръсна, облече се както винаги с елегантен костюм, излезе и отиде да изпие сутрешното си кафе, и да прегледа пресата.

     Днес отново трябваше да се срещне с приятеля си, за да продължат с обработката на документацията. Освен поетият ангажимент, той имаше и много по-важна причина да отиде в офиса му, и това беше загадъчната непозната. След като съвсем неочаквано я откри, когато всичко изглеждаше безвъзвратно загубено, той отново бе попаднал в плен на надеждата да се сближи с красивата, млада жена. Допи кафето си, остави вестниците на масичката и тръгна. След петнадесетина минути, паркира колата си пред офиса, отвори вратата и с решителна крачка се отправи към стаята на приятеля си. Почука и влезе. Здрависаха се и първият въпрос бе свързан със здравословното му състояние. Той отвърна, че вече всичко е наред и случилото се вчера е било в резултат на моментно неразположение. Заеха се с документацията и той старателно си записваше всички неясноти, на които се натъкваше, за да си ги изясни и евентуално да си състави стратегия за действие. Изминаха няколко часа в упорит труд, когато мобилният на приятеля му извъня и той вдигна. Изведнъж изражението на лицето му се промени и с леко разтревожен глас той отговори, че веднага тръгва и до няколко часа ще пристигне на място. Затвори и обясни, че се налага спешно да замине за няколко дни извън града и за да не прекъсва работата, ще извика човек, който е в течение на всичко по въпросната сделка, и който ще му окаже необходимото съдействие. Отново вдигна телефона и след няколко минути на вратата се почука, и влезе Тя!

     Запознайте се! Това е господин Марин Петров - консултантът, който наех, за да ни помогне с решаването на нашия проблем, а това е г-жа Мария Петрова, моята незаменима, дясна ръка.

     - Значи сме почти съименници! - каза тя с приятен глас, като подаде ръката си и се усмихна.

     Той я пое, целуна я и също усмихвайки се отвърна -  така излиза, значи известно време ще работим съвместно и за мен ще бъде истинско удоволствие, присъствието на толкова красива и очарователна дама.

     Мария леко се изчерви и помоли за няколко минути, за да се подготви за предстоящия ангажимент. Много скоро тя се върна с още няколко папки и бележник, в който да си води записки. Беше облечена в класическа черна пола до коленете и снежнобяла блуза, които подчертаваха безупречното ѝ тяло и невероятно тънката талия. Стаята се изпълни с нежния аромат на парфюма ѝ. Мария зае място на масата срещу него и го запита докъде са стигнали, и има ли въпроси относно вече обработената информация. Двамата много бързо се сработиха, защото освен невероятна красота, Мария притежаваше и остър като бръснач ум, и услужлива памет. Само да станеше дума за някоя операция, по въпросната сделка, и тя веднага, без дори да поглежда в папките, започваше да цитира дати, суми и факти, случили се доста назад във времето, при това с удивителна прецизност. Марин остана меко казано изненадан от тези ѝ способности и още веднъж благодари наум на Съдбата, че бе имал възможността да я види случайно на улицата, а след това да я срещне, и да може да работи с нея в един екип. Времето бързо минаваше, а купчината с папки постепенно започна да намалява. Спряха едва когато настъпи обяд и  Марин предложи да хапнат нещо набързо, и да си починат малко, на което Мария отвърна, че от години почти не обядва, но с удоволствие би му правила компания, за да изпие едно кафе с обичайната цигара. Оставиха на масата документацията, заключиха офиса и тя го заведе в близкото бистро, за да може той да обядва, а тя да си изпие кафето.

     След няколко минути пристигнаха в малко, уютно заведение, където човек можеше да се нахрани на спокойствие. Този път Мария реши също да си поръча нещо, за да не се чувства неудобно приятелят на шефа ѝ. Избра си някаква салата, а след нея помоли да ѝ донесат кафе. Марин си поръча телешки стек и очаквайки да им сервират, двамата поведоха непринуден разговор по повод наскоро отминалата премиера на местния театър.

     Марин бе все по-запленен от тази жена, която освен че беше невероятно красива, се оказа, че е и много умна, и с разностранни интереси. Нейният топъл, алтов глас галеше слуха му и улисани в приказки, двамата не разбраха как времето за почивка неусетно измина. Приключиха с обяда, той плати сметката, двамата станаха и тръгнаха към офиса, за да продължат работата си.

     Така, в работа и общи разговори по време на почивките, измина една седмица. За това време Марин научи, че очарователната му помощничка живее сама с малкото си дете и засега това бе всичко, което успя да постигне. Нищо, каза си той, важното е, че благодарение на съдбата я откри и имаше възможността да бъде близо до нея, а съвместната им работа щеше да му помогне да опознае Мария по-добре. Той умееше да чака.

     Отсъствието на приятеля му продължи десет дни и бе ясно, че внезапният проблем, предизвикал пътуването му, се е оказал доста сериозен. Когато най-после той се завърна в офиса, Марин го попита деликатно може ли да помогне с нещо, защото приятелят му имаше много угрижен вид. Оказа се, че положението е наистина сериозно и бе от здравословно естество. В резултат на изключително интензивното ежедневие и многобройните непредвидени ситуации, изискващи незабавна реакция, здравето му бе силно разклатено. Накратко - тумор в мозъка и проблем със сърцето. Всъщност обаждането, което бе предизвикало внезапното му отсъствие бе от клиниката в София - резултатите от направените преди известно време изследвания, се оказали лоши и докторът настоял да ги повторят, а и да направят допълнителни, за да са сигурни в диагнозата. Десетте дни, през които бе отсъствал, бeше прекарал в болницата и сега очакваше да му насрочат дата за операция на сърцето.

     Марин стисна ръката на приятеля си и крепко го прегърна. Кураж, приятелю! Всичко ще бъде наред! - едва успя да промълви и въздъхна тежко.

Следва!