Над гъстата тълпа се издигаше невидима сила, която набираше големина с нарастващите викове. Настроението беше апокалиптично вместо революционно. Масите хора прииждаха с пълна сила и помитаха всичко по пътя си, включително и нископлатената жандармерия, чийто щитове се огъваха под многоцветните ботуши на новата идея. На седмият етаж във сградата стояща насреща вълната, стоеше човекът, чийто съдба беше вече ясна. Той гледаше от прозореца идещото ято от разгневени хора и без да бърза отпиваше от отлежалото малцово уиски.

В този момент вратата се отвори. На фона на шумящата тълпа, скърцащата врата звучеше като телефонно обаждане от ада. Млад мъж пристъпи бавно навътре и застана така, че сянката скриваше лицето му и проговори с тежък глас:

-         Никой не може да спре идея, чието време е дошло. Неизбежно всички ваши решения водеха бавно към вашата гибел. Погледни надолу и виж хората. Виж тази млада жена, чиято ярост надрасна най-големите и страхове. До скоро тя се страхуваше да излиза нощем и да ходи сама. Толкова бедна, че нямаше дори и себе си. Вие откраднахте нейната идентичност. Вие я лишихте от свободата, която и е дарена от бога, чрез вашите политически решения. Сега тя е безстрашна, защото има идеята. Виж този мъж. Цял живот е жаден за живот, прокълнат да гледа как необразовани свине разхищават неща, които той само мечтае да има. Сега той има нещо в изобилие и това е сила. Знаеш, че времето дойде.

-         Седни. Имаме още малко време преди края.

-         Нима имаш още какво да кажеш? След толкова години на лъжи, измами и корупция имаш наглостта да говориш? Сигурен съм, че ще искаш да ти помогна да избягаш.

-         Не искам това. Искам да ти оставя нещо преди да си отида.

-         Нищо твое не ме блазни.

-         Седни.

Заповедта на умиращия човек разсмя мъжъта в сянката. Почувства се странно. До вчера думите на човека тежаха тон, а всяка сричка удряше тежки юмруци. До скоро думите, изречени от него, се спускаха по огромна йерархична пирамида и по пътя си надолу растяха по сила и тежест, помитайки разум, логика, морал и сееха ужас в изпълнителите. Но как е възможно? Как е възможно един човек да има толкова власт? Нима властта не е илюзия? Защо отне кръвта на хиляди невинни, за да разберем, че стойността на властта е подхранена единствено от илюзията за власт. Тя е вирус. Силно заразен вирус, който поврежда натурално придадените ни способности да анализираме и реагираме на информацията, която поемаме. Увредени, нашите мозъчни клетки ни предават заповедите на властимащите като даденост и нашият организъм, нашето цяло, се отдава на невидимите сили, които диктуват живота ни. А сега човекът беше безгласен като болна игуана. Властта, предавана от поколение на поколение, записвана, анализирана, изучавана, подчинявана, стимулирана... изчезна за по-малко от четири часа.

-         Не ме плаши смъртта. Аз отдавна съм мъртъв. Умрях, когато бях поразен от истината.

Човекът в сянка се ослуша.

-         Виждаш ли, животът е изключително комплексен и същевременно много прост. Истинската същност на властта е по-сложна, отколкото някой някога би могъл да разбере. Моята власт живя десетилетия и не веднъж съм се страхувал, че някой ден всички хора, които командвам, ще решат да кажат не и тогава какво бих правил аз?  Страхувах се от деня, в който думите ми не биха носили стойност и парите, с които купувах и продавах живот, ще бъдат нищо повече от мъртвото дърво, което са, но този ден не идваше. И все пак, властта ми не бе опасна. Тя бе отпадъчен продукт на една коварна екосистема, която живее сама за себе си, без цел, без начало, без край. Виждаш ли, синко, аз сега ще умра от ръцете на хората, за които живях. Но това не е нищо повече от натуралния ход на живота. Всяка революция идва с времето си и е подхранена от грешки и проблеми. Ако не бяха те, нямаше да има прогрес.  Френската революция, породена от мизерия и глад, даде думата на обикновения човек. Без този глад и мизерия аристокрацията не би била никога поместена. Аристокрацията даде жертва на буржоазията, чийто членове бяха потъпквани от елита на времето. Тези потискащи сили навиват пружината, която отскача много по-високо от упражняващите натиск. Неизбежно е. Но ти се питаш дали е това е нужно?  Това е нужно, колкото въздуха, който дишаш, като водата, която пиеш, като храната, с която се храниш! Аз съм тук, за да изпълня своята задача. Аз съм тук, за да провокирам прогреса, който тайно расте измежду тълпите от години. Неизбежно е.

Всеки край е нещастен. Ако не е нещастен, не е край. Моят страх не беше илюзия. Аз знаех, че ще дойде денят, в който аз ще бъда заместен от духа на новото време.

Но запомни едно, синко! Колкото и революции да минат, колкото и идеи да се сменят, властта ще остане най-истинската илюзия на тази планета и ще присъства във всяка схема, във всеки модел и във всеки човек.

В стаята настъпи мълчание, изпълнено с въпроси на фона на прииждащите викове. Човекът в сянка не очакваше да чуе това. Той встъпи леко напред, а светлината от уличната лампа освети лицето му. Той беше млад, с остри черти и с много страст в очите. От тази страст, която води до лудост.  Той присви юмруци и с всичка сила замахна към мъртвия човек, разбивайки черепа му, като орехотрошачка.

Мъртвият човек падна на земята, полу-жив.

-         Усети ли това? Това е истинската сила. Това е истинската власт. Това е физическата мощ, която бог ни е отредил да притежаваме като критерий за власт. И сега хората го осъзнаха. Къде са заповедите ти сега? Къде са парите ти? Как ще ме спреш да не отнема живота ти? Ние, хората, самоизградихме тази илюзия за власт, чийто фундамент решихме, че ще бъдат парите. Но когато нещата станат истински и светът се превърне в джунглата, която винаги е трябвало да бъде, тогава ти, мъртвецо, осъзнаваш, че истинската сила е единствено физическата сила, която притежаваме. Защо един старец като теб да бъде повече човек от млад и могъщ мъж като мен? Това е грешно и сега е времето да го поправим.

Мъртвият човек, треперейки, се изправи, обръщайки чашата с малцово усиски на пода. Младият мъж продължи:

-         Хайде, купи ме сега. Дай ми десет милиона, за да не те убия с юмруци. Дай ми двадесет. Искам да усетиш истинската стойност на парите.  Ще разбереш, че нищо сега не може да ме спре да не смажа остарялото ти увиснало лице на пода.

Мъртвецът бавно се изправи и се усмихна, като че все едно е видял тригодишната си внучка, погледна младия мъж в очите и рече:

-         Мислиш ли, че не знам истинската стойност на парите? Мислиш ли, че ти си достигнал до някакво божествено откритие с тези прости идеи? Хахахахахаха.
Кажи ми, млади момко, каква стойност имат юмруците ти? В какво ги измерваш? В килоджаула? В това колко лица можеш да смажеш на пода или в скоростта, с която замахваш? Аз ще ти кажа. Твоите юмруци не си струват енергията от храната, която си консумирал.

-         Така ли мислиш, старче? Гледай тогава само.

Младият мъж пое дълбоко въздух и концентрира огромно количество енергия в стомаха си, като скоростно я преместваше нагоре чак до раменете си, след което замахна със сила, която човек може да има само при наличие на адреналинов пристъп. Намеренията му бяха да убие мъртвеца с един замах, като се надяваше да му остави една минута живот, само за да го изпрати с последните си думи.

Младият мъж замахна и падна право на земята. Застрелян в стомаха.

-         Мамка ти мръсна, мъртвецо! Застреля ме! Как не го видях!? Та аз само за това гледах! Това не е възможно! Това не е истина!

-         Твоите юмруци, млади момко, струват точно толкова, колкото парите, които притежавам – абсолютно нищо без могъщ мозък, който да ги управлява правилно. Светът винаги е бил джунглата, която ти описа. Но просто юмруците са в друга форма. Ние живеем в една коварна екосистема, която произвежда насилие, а властта е нейният отпадъчен продукт. А могъщият мозък е богът на вселената.

Мъртвецът довърши младия мъж  с изстрел в главата, след което го съблече, сложи си неговите дрехи и пристъпи към терасата, от която гледката беше умопомрачаваща – хиляди хора стъпват върху главите си и се избиват взаимно. Мъртвецът се показа на терасата, погледна към тълпата и се развика:

-         НАПРЕД, НАРОДЕ! ДОЙДЕ НОВОТО ВРЕМЕ! НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ИДЕЯ, ЧИЕТО ВРЕМЕ Е ДОШЛО! СЕГА ВЛАСТТА Е НАША!

Хората спряха за миг и погледнаха към мъртвеца. Ослушаха се за миг и закрещяха:

-         ВСИЧКИ СМЕ С ТЕБ! ДА ЖИВЕЕ МЛАДИЯТ МЪЖ.

                                                                      КРАЙ