Нуша ...
Нуша ... . Тези дни е нейният рожден ден - небесен, отдавна вече ... Завеждащ Краезнание към Справочен отдел в Окръжна библиотека, Плевен - Теменужка Михайлова ... Преди моето учителствуване, което започнах като задочна студентка във ВТУ, повече от 6 години работих с нея - като библиограф след дипломирането ми в Библиотечния институт, София. Огромно обогатяващо влияние върху мен оказаха работата в библиотеката и приятелството ни с Теменужка ... Няколко скъпи приятелки имам в живота и Нуша е една от тях ... Човек - за мен и не само, с голямо сърце и душа ... В началото я имах като втора майка - бяхме с 14 години разлика ... Не много опитна в градския живот, вече и семейна - тя ми даваше все ценни съвети ... Нуша беше симпатична, с идеално тяло за възрастта си, скромна, стилна, изискана ... Любим цвят й беше брик, ( после стана и мой ) ... Често й гостувахме с колежки, бяхме и семейни приятели ... Какви разкошни вечери прекарвахме с компания, в нейния чудесен нов дом ... Теменужка беше извънредно умна и трудолюбива, но отбелязваше пред колегите и моето трудолюбие, като нов и млад човек в колектива ... А някои партийни другарки в библиотеката я критикуваха за невероятната й работоспособност ... Чудеха се май за какво да се хванат - Нуша беше дъщеря на бивш дребен фабрикант и останала поради това, само с полувисше образование ... Но, тя се ползваше с голямо уважение, сред краеведите у нас ... Двете с Нуша работехме в един кабинет и в началото тя понякога ми помaгаше, а аз й помагах в Краезнанието ... Заради нашите устни библиографски справки (и по телефона), на шега ни наричаха „духовни магазинерки “ ... Теменужка ме ценеше много и с нея ходехме в командировка в други големи библиотеки - София, Пловдив, Ловеч, Габрово, за да събираме материали за краеведски и библиографски издания ... С Нуша си разменяхме най-новите и ценни книги, а малко културни събития - опери, спектакли, концерти оставаха непосетени от нас ... През лятото двете ходехме на екскурзионни летувания - прекрасни дни в Балкана, Родопите, Витоша, Рила ... И връх Мусала изкачихме ... Приятелството ни продължи и след като същите партийни другарки, намериха начин и в техния стил ме принудиха, уви, да напусна библиотеката, (отказвах да стана партиен член) ... Не дочакахме и двете, за голямо съжаление, да работим в новата чудесна сграда на библиотеката, в центъра на град Плевен ... Внезапно - Нуша почина, при съвсем обикновена настинка ... По-точно, тя отказва съзнателно лечение, заради дъщеря си - неизлечимо болна, единствено дете ... Нуша не можеше да допусне дъщеря й да си отиде преди нея. Скоро я последваха - съпругът и дъщерята ... Светла им памет! ... Но, остават двата й внука, слава Богу! А рожденият ден на милата, незабравимата Нуша - с друга наша обща приятелка, както и преди, ще го отбележим ... ДораГеорг ...
© Дора Пежгорска All rights reserved.
