Няколко писма до теб-11

И се сливаме...Ти проникваш в мен, а аз в теб...След горещия вихър и сладката страст...Едва след това идва взаимното удоволствие да се потопим един в друг...Жега...Струя свежест от открехнатия прозорец...Не пускай лампата, виж луната! Носиш две чаши вода, защото няма начин да не помислиш за мен, когато си жаден...Не ме докосвай, топло е...! Но когато заспиш, когато заспя, ти нахлуваш в мен и аз в теб...Кръв в кръвта, плът в плътта, очи в очи...Душа в душа...Размесват се пурпурно и светлосиво, и сребристото на луната...В един такъв умопомрачителен вихрен меланж, като абстрактна картина, като единствен логичен проблясък в объркан разсъдък...Докато спиш и аз спя, а телата ни не се докосват, всъщност ти си в мен, а аз-в теб-като пеперудена гъсеница в лилавата камбанка, подслонена от лятната роса, свита на спирала, аз съм някъде там близо до ароматното ти сърце, царствено оградено със златисти тичинки, които сипят вълшебен прах...Сънувам разперени шарени криле и лекото реене на пеперуденото тяло над цъфтящите треви...И когато в просъница дочувам неясното ти мърморене на сън, долавям с мъка болезненото ти отскубване от мен , цветовете се разделят и всеки затваря венчелистчета в очакване на първите слънчеви лъчи...И аз се втурвам навън към обсебващата лудост на деня, за да чакам следващата ни среща, когато отново ще заспя до теб, с теб...И ти ще си в мен, а аз-в теб...