Няколко писма до теб-5
Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любовта е сияние... Онова кехлибарно слънчево отражение, което виждам в очите ти... Любовта е самота... Най-тежката и изтезаваща самота на света, когато толкова искаш, а не можеш да бъдеш с любимото си същество. Любовта е наказание... За лекомисленото отричане на нейното съществуване, за хилядите празни думи, с които някога си я хулил... Любовта е абстиненция... Неутолим копнеж по най-топлите ръце, по най-красивите устни, по твоите устни... Любовта е истина...Че си тук, че съществуваш, че те има... И това осмисля събуждането ми сутрин... Любовта е реалност... И вяра... И е божествена, и демонична... Едновременно удоволствие и жестока душевна болка... Любовта си ти... Единствено ти... Любовта е туптенето на сърцето ти, което слушам в мрачния дъждовен следобед... И това е най-голямото щастие на света... Любовта...
© Мария Георгиева All rights reserved.
