Няма кой да пише на полковника (не е по Маркес)

     Полковникът отвори хладилника. От него го гледаше самотна бутилка домашна ракия и бурканче лютеница. Той въздъхна и се примири. Вече пенсиониран, той живееше в малкото село, кръстено на героичен партизанин, където се беше родил. Къщата, наследство от баща му, беше в лошо състояние, а дворът – обрасъл в плевели. Самото село беше останало с около 60 човека население, пенсионери, но не като полковника. Благодарение на вярната си служба на Партията, той взимаше максимална пенсия. Но сега, изоставен от жена си, която не можеше да търпи проклетия му характер и постоянните му излияния на тема политика, пиянските му изцепки и отношението към децата, живееше сам на село. Порасналите деца не споделяха комунистическите възгледи на баща си и се мотаеха някъде из Европа. Това причиняваше голяма мъка на полковника, която той изливаше по форумите в интернет и във Фейсбук, където синът му при едно от редките си посещения му беше направил профил. „Соросоиди, еврогейове ще ми стават ...“ - ядосваше се бившият военен. Погледна към масата, там спокойно светеше монитора на лаптопа. Полковникът си сипа чаша ракия и се приготви да громи империализЪма, Сорос, либерастите, толерастите, юдеомасонския заговор и еврогейовете, когато изведнъж токът угасна. „Само това не!“ - задави се от злоба старият комунист и погледна към прозореца. Навън притъмняваше, духаше все по силен вятър, а в далечината се виждаха беззвучни засега светкавици. За да се успокои, полковникът отвори гардероба, където бяха наредени старите му унформи. Той поглади парадната куртка с полковнишки пагони и се замечта. А какво време беше ... Неочаквано погледът му попадна на рамото на куртката и той забеляза, че е проядено от молци. Това беше вече прекалено ...
     В малкото село, приближавано от надигащата се лятна буря, прозвуча дивашкият, отчаян рев на полковника-комунист. Този рев бе заглушен от мощна гръмотевица. Навън бурята вече беснееше и не се съобразяваше с възгледите на стария военен. Не му оставаше нищо, освен за пореден път да се напие самотен, откъснат от света, ненужен на никого.

     Еххх, къде си Путине, къде са ти храбрите войници, кажи ми, ти ли си оня, дето има да дойде, или другиго да чакаме...*

_______________________________________________________

* - Евангелие от Лука (7:7)