Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнола придаваха миловидност на съвършеното й лице. Разноцветните лампи, които премигваха създаваха усещането за нещо тайнствено... Напомняше му видяна картина, но не можеше да се сети коя.

Една от сервитьорките се запъти към неговата маса. Той като в просъница, без да я погледне, отсече: `Двойно уиски с лед и фъстъци, моля!`. Поръчката веднага беше изпълнена. Отпи голяма глътка от леденото питие. Почувства как то плавно се спусна към стомаха, погъделичка го и отпусна сетивата му. Продължаваше да я наблюдава. Видя, че се освободи едно място на бара и направи знак на сервитьорката да премести там питието му.

- Добър вечер! - поздрави я той толкова тихо, че едва чу собствения си глас.

- Добра да е! - отвърна му тя и се усмихна. Как сте? Харесва ли ви в нашия бар?

- Определено! Аз съм редовен посетител, но вас ви виждам тук за пръв път. Нова ли сте?

Избяга ли предишният барман?

- Не. Просто си намери по добре заплатена работа и напусна. Имах късмет, че ме приеха тук.

- Извинете, че не ви се представих. Казвам се Стелиос. Местен съм. Строителен техник по професия, необвързан, без незаконни деца.

Тя звучно се разсмя.

- О, кратки, но точни биографични данни! Аз съм Наталия. Рускиня. От три години съм в Елада. И за да бъда като вас искрена- бивша стюардеса, с петгодишен син.

- А таткото? Не е ли с вас?- полюбопитства мъжът.

- За щастие или съжаление- не!- вече по-рязко му отговори младата жена.

Погледна го крадешком, за да види реакцията му. Не забеляза информацията да го впечатли.

Вече двайсетина дни работеше в този бар, който беше собственост на сина на бившия й работодател. Наталия се грижи за него почти три години. Беше много приятен и забавен старец. Прие я заедно със Серьожа, който тогава беше едва навършил две...

Пристигнаха в Гърция уж на екскурзия и останаха. Добре че имаше адреса на една стара нейна позната. Тя я посрещна и й намери работа. Макар че знаеше прилично езика, беше го изучавала в Университета, й се стори, че няма да се справи.

Потеклото на г-н Панайотис Кехайоглу беше от Мала Азия. Родителите му, още преди той да се роди, се бяха преселили от Смирна, Турция в Атина през 1922, след голямата малоазиатска катастрофа за гърците.

Дядо Пано, както го наричаха галено, се беше родил в Атина, в квартал Неа Смирни, който се обитаваше от пришълците. Те го бяха създали след пристигането си, тук в оная злополучна година и го бяха кръстили на любимия си град, добавяйки пред него само думичката "нов". Възрастният човек можеше с часове да разказва за онези тежки години на бедност и мъка. Разбира се, всичко беше научил от баба си, много оперена и начетена старица, която на 30 години останала вдовица, с четири деца. Между тях била и майката на дядо Пано, тогава само тринайсетгодишна. Тя бе запазила в детските си спомени и онзи голям кораб, в който натъпкани като сардели пътуваха към Елада, и болката в погледа на майка си, и сълзите в стотиците очи, оставящи живота си назад и незнаещи какво ги очаква в утрешния ден.

Беше най-голямата и трябваше да помага на майка си в отглеждането на останалите сестри. На 16 й намерили съпруг, десет години по-възрастен и я омъжили. Беше се случил работлив и кротък човек, с добър занаят- дърводелец. Жена му раждала деца и гледала дома, а той- ден и нощ се бъхтел в малката работилничка, която имал, за да не липсва нищо на семейството му. Така успели задружно да си построят една прилична къща, после да изучат децата си. Панайот бил изтърсакът- единственото мъжко чедо между шестте им деца. Смутни времена били. В 1940 г. бащата бил позован във войската и го изпратили на фронта в Албания, където се водели сраженията с италианците. Била сурова зима. Един от краката му измръзнал. Отрязали му пръстите, но поне се върнал жив. Минали няколко месеца докато се възстанови. После отново се върнал към занаята си, но вадел малко пари. Време на война...

Дядо Пано с обожание разказваше за родителите си, за историята на Гърция, за традициите на народа си. От него Наталия научи много. Той й помогна в усвояването на разговорния гръцки. Сережка беше по цял ден с тях, но щом навърши 3 годинки, го даде на градина. Счете по-здравословно за израстването му да е сред деца, да контактува с тях.

Преди няколко месеца дядо Пано, след кратко боледуване, си отиде с усмивка от този свят. "Време е да посетя моята любима женичка!- пошегува се той последния път, като го видя в болницата- От 10 години й обещавам, а Онзи отгоре, все отлага срещата ни!"

Всичко стана толкова неочаквано и бързо, че Наталия не успя да реагира. Едва когато след погребението се върнаха в апартамента, се замисли какво ще прави нататък.

- Ще трябва да си потърся работа- обърна се тя към сина и снахата на дядото- но моля ви, позволете ми докато намеря да живея тук!

Те я погледнаха очудено.

- Никъде няма да ходиш. Разбира се, че ще останеш! А колкото до работа и затова сме помислили- каза й топло Димитри. Знаеш, че имаме заведение. Барманът от седмица вече иска да напуща, но аз все го задържах. Ще поемеш неговата длъжност. Имаме ти пълно доверие, доказала си го. За няколко дни ще те обучи в най-важните неща и тогава ще го освободя.

- Димитри, но аз никога не съм се занимавала с подобна дейност- почти уплашено отговори Наталия.

- Нищо сложно няма. Бутилки, чаши, питиета, няколко вида коктейли. Ценоразписът винаги ще е пред очите ти. Ще следиш за поръчките на сервитьорите. Ще ги контролираш. Не се съмнявам, че ще се справиш. А и на мен правиш услуга. В бара ми трябва сигурен човек. Знаеш, че имам и друг бизнес и ми е невъзможно да бъда постоянно там.

Заради Серьожа, ще те сложа дневна смяна - от десет до шест вечерта. Само по изключение може да се наложи да поработваш и вечер. Тогава Елисавет ще го взема от градината при нас и ти ще си го прибираш след работа или на сутринта. Три години сте около нас. Вече сте като част от семейството ни.Освен това, трябва и да те регистрираме, за да мога да те назнача законно и да събираш стаж за пенсия, а и аз да не плащам глоби, ако направят проверка.

- Не знам какво да кажа...- смънка Наталия- Благодаря ви, много, но...

- Никакво "но"- я прекъсна той- и не казвай нищо. Помисли тази нощ и утре чакам отговор и гледай да е положителен, че иначе ще ти се разсърдя!- полушеговито отсече мъжът.

Така младата жена се преквалифицира за няколко дни. Оказа, че не е толкова сложно. Хареса й. Работата й беше много по-различна от досегашната. Общуваше с много хора, получаваше интересна информация, а и заплата беше по-добра от предишната.

Бяха я предупредили, че може много от мъжете, които посещават бара да я ухажват, да й определят срещи. Трябваше да внимава, защото никога не се знаеше кой с какви намерения е.

И тя беше предпазлива и учтиво недоверчива. Никога не даваше обяснения за семейното си положение, нито приемаше покани за срещи.

Но ето, че за изненада на самата нея, тази вечер се бе случило нещо неочаквано. Не разбра с какво я привлече този млад мъж, който като много други, седна на бара за едно питие. Беше висок, с късо подстригана коса, светли очи и открит поглед. Не улови нищо лукаво в него. И тази негова начална атака, я очарова. Може би затова и тя му отвърна с откровеност. А ако беше излъгал? Не, не! Личеше от интонацията и погледа му. Беше искрен или поне така й се искаше да бъде...

- От кой край на Русия сте, ако не е тайна?

- Защо да е тайна? От Краснодарск. Чували ли сте?

- Нали решихме да бъдем откровени един към друг?! Нямам представа къде е, но от вас ще науча, ако имате любезността да ми обясните!

Наталия започна да се забавлява, но за съжаление нямаше особено свободно време. Барът беше пълен и поръчките буквално"валяха".

- С най-голямо удоволствие, но може би друг път, когато има по-малко посетители. Извинете ме. Все пак съм на работа!- добронамерено му отговори тя и продължи да обслужва клиентите.

Стелио си пиеше спокойно питието, после повтори. Правеше му удоволствие да наблюдава плавните й, грациозни движения. Пръстите й- дълги и красиви докосваха предметите с някакво необяснимо обожание, сякаш свиреше на пиано. Той си представи как тези пръсти го докосват и тялото му потръпна.

"Хей, дяволе! Много далече отиде! - мина светкавична мисъл през ума му- Току-що се запозна с момичето, а още малко и в леглото си ще я вкараш! Я, по-спокойно!"

Но колкото и да се стараеше, не успяваше да спре вълнението на младата си кръв. Все му бяха харесвали жени, но така- от раз да се запали, не му се беше случвало.

"Трябва да разбера дали си има някой! И внимателно да я приближа, без да я уплаша- помисли си той. Тази жена ще бъде моя! Чувствам го с всичките си сетива!"

- Благодаря за обслужването и разговора! Надявам се скоро да го продължим! Позволете ми да ви пожелая лека работа! Трябва да тръгвам, че утре ме чака тежък ден!

Наталия му се усмихна, помахвайки му с ръка за довиждане.

... Минаха няколко дни, в които Стелиос умишлено не се отби в бара. С усилие задържаше краката си, които все натам го теглеха.

Една вечер, тъкмо беше привършил сдаването на един от готовите обекти, му звънна един стар приятел от Солун. Бяха служили заедно в Ламия и имаха добри контакти, макар че рядко се виждаха.

- Хей, друже! Къде се изгуби? Две седмици не съм те чувал! Всичко наред ли е? В Атина съм и ако искаш, можем да се видим по на една бира, както му е редно!- нареждаше по телефона приятелят му.

Беше голям почитател на"Олимпиакос", бирата и най-вече на хубавите жени. Видеше ли по-"завързана", очите му изтичаха. Спомни си как веднъж бяха излезли в гарнизонен отпуск и се разхождаха по центъра на града, когато Гьоргос се зазяпа в някаква мацка, не видя тротоара пред себе си и се простря върху него с разперени ръце. Не беше весела картинка, като се има предвид, че четирима други едва го вдигнахме с кървящ нос и ожулени колене. Че беше заплес, слабо казано е! Но откак се ожени, като че ли малко се кротна. Поне не изневеряваше на жена си, пак по неговите думи. Но заглеждането си му беше останало като втора природа. Като го подкачаха с това, той хитро се усмихваше и тихичко им отвръщаше: "Хей, авери, аз като съм на диета, това не значи, че не мога да гледам менюто!"...

Още като се видяха, Стелио му разказа набързо за случилото се в бара и му предложи да отидат там.

- Слушай, брат! Това момиче акъла ми взе! Само като я видях, ми се подкосиха краката. Искам да я погледнеш и ти и да си дадеш мнението!

- Хайде бе! Ти не беше такова момче! Все обмисляш, все оглеждаш от всички страни! Я да я видим тази красавица!

Беше късен следобед, когато двамата мъже влезнаха в заведението. Наталия, както обикновено, "танцуваше" между множеството бутилки и чаши, усмихната и приветлива към всички.

Гьоргос, като стар и изпитан познавач на женската красота, се захласна в нея:

- Хей, брат, тя не е просто красива, богиня е!

- По-полечка и внимателно, да не се изпльоскаш тук както тогава! Нали си спомняш?!

- Ти сега ревнуваш ли или искаш да ме ядосаш!- отговори му бабаняка шеговито. Хайде, да се присламчим на бара, да разгледам отблизо това чудо на природата.

Наталия ги видя:

- О, г-н Стелио, ако не се лъжа! Добре дошли! Виждам, че се сдобиваме с още един посетител!- се обърна мило тя към Гьорго.

- Аз съм Гьоргаки, мама така ми викаше и ми харесва! А вие сте много красива! Почитания!

Наталия се изчерви.

- Винаги ли сте толкова щедър на комплиментите?- успя бързо да се съвземе

- Но, кукло, това не е комплимент, а самата истина! Заклевам се в костите на предците си, които също са били велики почитатели на женската красота!

И тримата се разсмяха. Напрежението изчезна.

- Аз съм от Солун. Нашият град също е известен с хубавите си жени, но безспорно, вашата красота би ги сразила! - продължаваше зевзекът в същия дух.

- Сърдечно ви благодаря! Но ме поставяте в неудобно положение! Всъщност, няма ли нещо да пиете?

- Ако пийна, съвсем неконтролируем ще стана!- пошегува се Гьорго. Но можем да пробваме!

- Не го слушайте, Наталия! Само така си говори! Не умее да пие нищо друго освен бира и то в ограничени количества!

- Явно се познавате добре!

- Охо! Цели дванайсет години! Служихме в армията заедно. За мъжете това е критерий за здраво приятелство. А нашето и досега издържа.

- Наталия, хайде на ти да си говорим! Аз съм народно момче и тези официалности ме затрудняват! Позволявате ли?- попита Гьорго като държеше бутилката бира в ръка.

- Нямам нищо против! А както преценям, сме и горе-долу на една и съща възраст. Аз след месец ще навърша 32, а вие?

- Ето какво значи откровеност! Я попитай едно местно момиче или жена на колко е. Първо ще те оплюе, че е невъзпитано да се интересуваш от възрастта на жената, второ: ако не стане първото, то обезателно ще излъже поне с 5 години!

- Не виждам смисъл да крия възрастта си. Всяка възраст си е красива по своему. Поне аз така мисля.

- Браво, момичето ми! Харесваш ми! Не, не се изчервявай пак! Считай ме за свой приятел. Аз съм сериозен женен мъж, с дъщеричка на 2 години. Обичам жена си и съм й верен. Дали ще е до гроб, не знам, но поне засега е така!

- Че си женен, женен си, но за сериозността ти, можем да поспорим!- най- после се намеси в диалога и Стелио.

- Ти да не се обаждаш! Много по-сериозен от теб съм. Хайде да питаме майка ти, какво мнение има по въпроса. Години наред те моли да се задомиш, а ти- все тая. Работата ти е по-важна от семейството.

- Не е въпросът в работата. Ти просто си намери половинката, а аз все още я търся. Но нека не занимаваме Наталия с нашите проблеми. Хайде да пием още по една бира и да си ходим!

- Момчета и аз тръгвам. Обикновено съм на работа до шест. Рядко оставам нощна смяна. Трябва да прибера и синчето си от детската градина. Затова ме извинете. Беше ми приятно да си побъбрим и заповядайте пак винаги, когато имате време и настроение.

- Наталия, ако искаш, ние ще те заведем до градината!- веднага се отзова Стелио.

- Да ви ангажирам... Поседете, пийнете си бирата, кажете си по някоя мъжка приказка.

- Никакъв проблем! Ние можем и след това да си поговорим. Гьорго ще ни гостува тази вечер, така че ще имаме предостатъчно време! Хайде, тръгваме!

- Ок! Щом не ви затруднява, нямам нищо против.

Наталия взе сина си, запозна го с двамата чичковци, които ги отведоха до дома им. Гьорго не закъсня да се пошегува и с него:

- Слушай приятел, как е в градината? Има ли готини гаджета? Аз на твоите години имах вече две. С едната си говорехме за футбола, а с другата- за рисуването. Трудно ми беше да избера коя от тях ми харесва повече, докато накрая се насочих към трета. Ти как я караш?

Момчето въобще не се стъписа от въпроса, а много спокойно му отговори:

- Горе - долу и аз съм в същото положение. Двечки се въртят около мен, но аз си харесвам повече Мария. Тя е по-мъжко момиче. Играе с нас момчетата и се бие с момичетата. Другата, Ели, е по-красива, но е много скучна и доста надменна, защото баща й има кораб. Всички прихнаха в смях.

- Зарежи я тази горделивка! Да ходи да си пътува с кораба!- опита се да отговори сериозно Гьорго, но беше трудно да се въздържи и се разкиска. От мен едно да запомниш- красивите жени са радост за очите, но добрите- за сърцето. Вторите да търсиш. А ако ти се случи да е като майка ти- и добра и красива, да знаеш, че ще си най-щастливият мъж на света!

- Абе, Гьорго стига си мътил главата на детето- обади се Стелио. Не виждаш ли, че е малък още?!

- Как малък? Влезнал е в шестата, нали така приятел? - той шипна Серьожа по нослето. Мен слушай! Аз ще ти бъда преподавател по практика в живота! Съгласен?

Серьожа погледна майка си, явно търсещ помощ в отговора. Тя се усмихваше.

- Съгласен! - отсече той. И кога ще ме научиш?

- Честно казано, ще отнеме някоя друга година. Тези работи не стават бързо. Нужно е търпение! Засега те оставям в ръцете на мама, която знае какво прави. Ще те поема, когато тя ме повика. ОК? А докато отново се срещнем, гледай да си наясно коя ще избереш.

- Добре! Ще се постарая!- съвсем сериозно отговори момчето.

Още щом останаха сами, Гьорго подхвана разговор. Тембърът на гласа му прозвуча различно:

- Приятел, познаваме се отдавна и мисля, че имам право да ти кажа две приказки на кръст.

Чувствам, че започваш да хлътваш яко по тази жена, но имай предвид, че реакцията на родителите ти няма да бъде положителна. Познавайки консервативни им разбирания, ще срещнеш трудности. Затова те съветвам да помислиш много добре преди да направиш първата крачка към тази връзка. Нямаш право да забъркваш момичето, да й даваш празни надежди, защото ми се струва, че е сериозна жена, а има и отговорност към детето си. Така че- три пъти премисли и тогава отрежи!

- Прав си! Но вече съм решил! Ако и тя ме харесва и иска да бъдем заедно, ще опитаме. Изпитвам силно сексуално влечение към нея, но искам да я опозная по-отблизо, като характер, като човек и тогава ще покаже дали да продължим. Аз почти нищо не знам за нея, нито тя за мен. Не е ли така?

- Така е. Но не забравяй и една важна подробност. Тя е на чуждо място. Няма си никого. Освен ако не "изкочи"от някъде бащата на детето...Защото всемирно известно е, че жената не си прави сама децата. Все някой мъж й помага... Да не стане да се влюби в теб и после да я зарежеш. Не сме от този тип мъже, нали? Затова бъди внимателен. А на вашите все още, не казвай нищо. Да видиш как ще потръгнат нещата. Ако потрябва, ще дойда да те подкрепя, когато решиш да им съобщиш. Защото съм сигурен, че ще има буря...

...Минаха няколко месеца, през които Стелио често се отбиваше в бара. Ушите и очите му бяха на четири. Попиваше всичко, което беше свързано с Наталия. Отношението й към клиентите, сервитьорите, шефът й. Случи се още два-три пъти да я закара до градината. Говореха по различни теми, но най- интересно му беше да слуша нейните разкази за родината й.

Поканиха го с малкия и на вечеря. Беше в почивния й ден. Той взе букет рози, а на Серьожа една електронна игра. Знаеше, че имат лаптоп.

Наталия беше приготвила традиционни руски ястия- борш и пелмени. За първи път ги опита. Харесаха му. Докато тя нареждаше трапезата, те с малчугана се заеха с футболната игра. Забавляваха се от сърце. Крещяха, когато вкарваха голове, ядосваха се, когато губеха.

На масата се шегуваха непрекъснато кой в какво бил по-добър. Прекараха една приятна вечер.

Когато Серьожа си легна, те двамата останаха в холчето да си побъбрят на кафе. Наталия дълго му говори за семейството си. Спомена и за бащата на Серьожа, който бил "добро момче", но много слабохарактерно и попаднал под влиянието на наркотиците. Провалил си живота, а и техния. Изгонили го от работа, шляел се по улиците. Баща й бил бивш офицер в пенсия. Изгонил го от дома им, но той продължил да им досажда, докато един ден я причакал на улицата. Скарали се, той й посегнал. Като разбрал това, бащата подал жалба в полицията и го прибрали"на топло".

- Затова реших да се махна от там. Подадох молба за развод, взех детето и дойдох тук. Родителите ми, естествено, отначало се възпротивиха. Страх ги беше, че няма да видят повече внука си. Както и стана. Вече повече от три години не сме се виждали, освен по скайпа. Доволни са и на това и се радват, че сме се устроили. Разводът ми бил излезнал.

Очите й овлажняха. Стелио седна до нея и я прегърна. Тя кротко се сви между широките му рамене. Нататък всичко стана толкова естествено, както става обикновено между младите хора, които се привличат и харесват... И оттогава, бяха неразделни.

Наталия сподели с Димитри за връзката си и той пусна всичките си "агенти", за да проучат Стелио. Чувстваше се отговорен за това момиче. А и то си заслужаваше.

Оказа се, че всичко, което имаха като информация, е верно. Човекът беше добър в работата си, без досие в полицията, от семейство на учители, които преди години са дошли тук от провинцията. В момента и двамата бяха пенсионери. Стелио беше второто им дете. Имаха и дъщеря, омъжена, която живееше на о-в Керкера.

Наталия се очуди как е успял да научи такива подробности.

- Димитри, ако Стелио разбере, че си го проучвал, дали няма да ми се разсърди?- попита го Наталия.

- Остави на мен това. Направих го дискретно. А и да разбере, нека знае, че ти не си сама. Ние сме твоето семейство и няма да позволим никой да си играе с теб и детето!- беше категоричният му отговор.

Винаги, когато беше свободен, Стелио отиваше до бара, изпиваше една бира и чакаше Наталия да свърши смяната си и да я закара да вземат малкият. После или някъде навън хапваха или си приготвяха нещо у дома. Серьожа беше свикнал с него и му се радваше искрено, по детски. Не беше достатъчно голям, за да може да си обясни защо толкова обича този мъж, но чувстваше сигурност, когато се държеше за неговата силна и топла ръка.

- Стелио- каза му една вечер той- децата в градината ми казаха, че имало голямо виенско колело в парка на Глифада. Искаш ли някой път да отидем? Никога не съм се качвал.

- Нямаш никакъв проблем, юначе!- веднага се съгласи мъжът. Само да видим кога ще почива мама и считай, че сме отишли! Струва ми се, че и ти като мама обичаш висините, а?

Детето го погледна с обожание. Майка му крадешком се усмихваше. Значи, е съгласна.

Така минаваха дните. Стелио се обаждаше на Гьорго почти всяка седмица. Говореха дълго. Приятелят му шеще да идва в Атина. Трябваше да направи зареждане на магазина си. Разбраха се да използват пътуването му, за да организират най-после запознанството на Наталия и Серьожа с родителите на Стелио.

- Наталия- каза й той - искам да ви представя на родителите си. Мама отдавна е разбрала, че имам връзка, но не съм давал подробни обяснения. Ще дойде и Гьорго. Ти подготви Серьожа.

Наталия го погледна очудено.

- Нужно ли е това?- попита тихо тя.

- Все някой ден трябва да стане. Сигурен съм в чувствата си към теб и детето! Уважавам родителите си и редното е да се запознаят с вас. А как ще реагират- това си е тяхна работа!Ако искат да съм щастлив, ще уважат и моето мнение!

Наталия се гушна в него.

- Малко се страхувам. Но, разбира се, ще бъдем до теб.

Вечерята мина много приятно и спокойно. Наталия се беше подготвила. Букет цветя и един красив руски сувенир за майката, много красива броеница за бащата.

Родителите не дадоха вид, че са изненадани. Владееха се прекрасно. Отнесоха се с топлота и внимание към гостите. Гьорго през цялото време бъбреше за политиката, за работата си. Пусна и няколко нови вица.

Изведнъж, Стелио се повдигна от трапезата и извади от джоба си малка кутийка. Приближи се до Наталия, хвана я за ръката.

- Наталия, не се познаваме от много време, но ми беше достатъчно, за да почувствам какъв човек си. Сигурен съм, че ти си моята така чакана половинка. Искам пред родителите си и най-добрия си приятел, да те помоля да се омъжиш за мен!

Наталия пребледня. Ръцете й се разтреперяха.

- Но Стелио...аз...

- Знам мила, и за теб е неочаквано моето предложение, но ако ме обичаш, както те обичам аз, то няма защо да протакаме. Искам да създадем семейство- аз, ти и Серьожа. А ей онзи дявол там- обърна глава към Гьорго- ще поканим за кум. Какво ще кажеш? Съгласна ли си?

Наталия едва се държеше на краката си. Изненадата й дойде в повече.

- Разбира се, че те обичам! Но не знам, може би родителите ти имат нещо против...

- Ти ми кажи "да", а останалото е моя работа!

- Казвам ти го! Да! Съгласна съм!

Той извади пръстена и го сложи на нежната й ръка. Пръв се съвзе Гьорго и взе да аплодира. Като го видя, Серьожа и той го последва. Родителите на Стелио като че ли бяха замръзнали.

- Мамо, татко, вие няма ли да ни поздравите?

Едва тогава те се надигнаха и с бавни крачки отидоха до сина си. Прегърнаха го, после поздравиха и Наталия, но се чувстваше тяхната скованост. Явно, че новината не им създаде радостно усещане, макар да се стараеха да не го показват...

Мина месец след тази вечеря. Родителите на Стелио бяха отказали категорично да приемат неговото решение.

- Чужденка, че и с дете! Е, това е вече прекалено!- беше казал баща му- Толкова ли нямаше за теб една нашенка, та опря до рускинята. Не чуваш ли какви били те? Утре ще те зареже за някой друг! Аз не приемам това и няма да ти направя никаква сватба! Жени се сам!

Майката беше по-мека, но и тя не одобряваше избора му.

Стелио се изнесе от дома си и се премести да живее при Наталия. Разбраха се с Димитри за наема на апартамента. Поопознаха се и се сприятелиха. Димитри вече беше спокоен за Наталия. Гьорго се съгласи да им кумува. Щяха да подпишат граждански брак и в тесен кръг да отбележат събитието. Наталия и съпругата на Димитри бяха избрали и една много хубава рокля в пепел от рози. Подготовката за този ден вървеше чудесно, но се случи нещо непредвидено, което обърка всичките им планове.

Оставаше седмица до деня на подписването. Почти всичко беше готово. Поръчаха и вечерята в една традиционна гръцка таверна в техния квартал. Наталия се обади на родителите си, за да им съобщи новината. Те много съжаляваха, че няма да могат да организират пътуването си за толкова кратко време, но се разбраха, че ако решат някога да направят църковен венчален обряд, ще се постараят поне на него да присъстват. Дадоха й родителската си благословия.

Тъкмо привърши разговора и се стягаше да тръгва за работа, когато мобилният й телефон иззвъня. Тревожен глас, почти в истерия крещеше в него:

- Г-жа Иванова ли е? Наталия? Майката на Серьожа?

- Да, да, но какво е станало? Нещо със сина ми ли се е случило? Кажете, моля!

- Госпожо, обажда се собственичката на детската градина. Елате веднага! Изгубихме Серьожа!

Наталия изпусна телефона и се олюля. Чуваше само как онази жена продължава да вика ...

Изпи чаша вода, за да се съвземе. Мисълта й трескаво заработи. Взе чантата си и се затича навън. Градината беше на десетина минути пешком. По пътя се обади първо на Стелио, после предупреди Димитри, че няма да отиде на работа.

Когато наближи, видя две полицейски коли спряни пред малкото дворче на детската градина. В него цареше суматоха.

Набързо й обясниха, че групата на Серьожа след закуска имали урок по теология и учителката им, за да бъде по-нагледен урокът, ги завела в църквата на големия парк. Събрали се в старата църква, разгледали я. После ги завела до детската площадка да си поиграят. След час, като решила да си тръгват, Серьожа липсвал. Веднага се обадила на полицията. Започнали търсене из парка, но нямало и следа от него.

Имаше нещо много тайнствено в това изчезване. Все пак малкият беше петгодишен, говореше езика. Би трябвало, ако са искали насила да го вземат, да реагира, да се чуят викове...

Специалната служба в полицията реагира веднага. Отпечатаха обява със снимка на Серьожа и я залепиха по всички станции на метрото. Пуснаха я и по всички телевизонни канали. Разпитаха Наталия дали в бара са имали клиенти албанци, защото най-вече те се занимаваха с кражби на деца, които след това експлоатираха по различни начини... Зададоха й въпроси и за бившия й съпруг. Интересуваха се дали е имала интимна връзка с някой преди Стелио, дали не се е карала с някой клиент.

Наталия не беше на себе си. Нямаше врагове. С никого не беше се карала. Колкото до албанците, всякакъв народ влизаше в бара. Откъде можеше да знае кой каква националност е. А и тя рядко контактуваше пряко с клиентите...

Стелио, прибледнял от притеснение, псуваше и се кълнеше, че ако докопа този, който го е направил, ще го убие на място.

В късния следобед пристигна и Гьорго. Приятелите му имаха нужда от подкрепа. И двамата бяха луднали от агония за детето. Той реши, че ще започне да кръстосва целия град, за да види дали няма да го открие на някой светофар. Все едно да търсиш игла в купа сено, но... удавникът и за сламка се хваща...

Наталия се обади и на родителите си. От една страна не искаше да ги притеснява, но от друга- не издържаше това мълчаливо очакване. Трябваше с някой да говори. Те, като разбраха за случилото се, й казаха да се обади и до руското посолство, да потърси и тяхната помощ.

Нощта мина в безсънно очакване...

Наталия посрещна утрото, коленичила пред една малка икона на Света Богородица, която винаги носеше в чантата си. Стелио пушеше цигара след цигара и не знаеше как да успокои любимата си. Изпитваше и срам заради скапаната си държава, която от години вече позволяваше да се случват подобни неща. Винаги, когато видеше такава обява в метрото, настръхваше. А ето, че дойде и до главата му. Звънеше на всеки час до полицията и винаги оттам получаваше отрицателен отговор.

Надвечер дойдоха и родителите на Стелио. И те се бяха притеснили. Забравили за несъгласието си, прегърнаха сина и бъдещата си снаха и се опитаха да им дадат кураж. Бяха донесли и нещо за хапване. Втори ден никой от тях двамата не беше сложил залък в устата си. Майка му приготви набързо масата и тъкмо ги подканваше поне мъничко да хапнат, когато мобилният на Стелио иззвъня. Беше от полицията.

- Г-н Карамолис ли е, Стелио?

- Да, да! Кажете! Какво става?

- Успокойте се, господине! Синът ви е при нас! В добро здраве! Напълно читав! Елате да си го приберете!

- Хиляди благодарности! Идваме!

Стелио хвърли телефона, втурна се към Наталия. Прегърна я толкова силно, че тя изстена.

- Натали, жив е, намерили са го! Слава на Бога! Хвала ти, Господи!

Наталия се отпусна в ръцете му.

- Мамо, дай вода, бързо! Припадна!

След малко, когато се съвзе, утешителни сълзи рухнаха по красивото й лице, което през последните часове беше заприличало на лице на икона- без капка кръв по него...

- Натали, нямаш сили дори да ходиш. Стой тук, при нашите. След половин час ние с Гьорго ще ти го доведем. Нали мила?! И гледай малко да се успокоиш, за да не го посрещнеш в този вид, че да го изплашиш...

Всъщност какво се беше случило. Не полицията беше намерила Серьожа, а той самият беше стигнал до полицията и разказал всичко.

Както си играели, една от топките паднала извън площадката и той отишъл да я вземе. Една леличка го попитала дали той е Сергей и му казала, че Стелио го чака недалеч в колата, за да му каже нещо.

"Хайде, ела с мен само за малко и те връщам веднага. Стелио не може да дойде, че сме спряли на забранено място". Детето хвърлило топката на площадката и в суматохата кой да я хване, никой не забелязал, че той не се върнал. А жената му запушила устата с някакъв парцал и после, като се събудил, разбрал, че тя го е излъгала. До вечерта не му дали нищо да яде. Щели да го държат гладен, ако не изпълнявал това, което му казвали. Той се съгласил. Дали му един геврек и после с още две деца го закарали на някакъв светофар, да продава уж мокри кърпички. Той успял да събере 5-6 евро и те останали много доволни. Късно през нощта, се прибрали в някаква полусрутена къщичка, в която спяли в една стая още десетина малчугани. На сутринта пак ги завели, но на друго място. Той огладнял и помолил да му дадат нещо за ядене. "При нас се яде по веднъж на ден, вечер и то само ако се представиш добре в продажбата"- бил отговорът. Той мислил какво може да направи, за да избяга, но не знаел къде е. Трябвало да стигне до някой полицай и да му разкаже.

В един момент на светофара спряла една полицейска кола. Той застанал пред нея, с риск онези двамата, които били скрити зад една колона, да го хванат. Но полицаите ги преварили. Прибрали го и от там нататък вече нещата се изяснили. Сергей успял горе-долу да им обясни посоката и някои подробности около къщичката. Хванали ги и нашият герой ги разпознал. Оказало се, че мъжът наистина е посещавал бара и е забелязал Сергей, когато й е гостувал в работата. Проследил ги е къде живеят, в коя градина ходи и заедно със съучастничката си организирали този театър. Останалите дечица бяха също чужденчета- циганчета от България, две-три албанчета и няколко румънчета.

Като видя Стелио, той се хвърли на врата му.

- Татко, татенце! Много се уплаших, че няма вече да ви видя! - спонтанно, през сълзи хълцаше малкият.

Стелио не успя да сдържи сълзите си. За пръв път го наричаше така... Стискаше малкото телце в прегръдките си и почувства, както никога досега, колко много обича това дете. Светът му отново се беше изпълнил с радост...

- Хайде, момчето ми! Тръгваме си. Мама ни чака и баба и дядо също... Той благодари на полицаите и на ръце със своя син, излезе от сградата. Гьорго също вървеше до тях с бодра крачка и усмихнато лице, макар че от очите му капеха горещи, мъжки сълзи.

... Очакваният ден настъпи. Родителите на Наталия успяха да вземат виза от посолството и да пристигнат навреме. Не липсваха и другите баба и дядо. Преглътнали своята недоверчивост към Наталия, те най-после успяха да се порадват на сина си и снахичката си, на новото си внуче. Гьорго беше най-веселият кум. Беше си приготвил един впечатляващ тост за откриване на празничната вечер.

- Приятели- започна той тежко- аз съм най-гордият и щастлив кум на света! Днес завърши епопеята на препятствията, за тази влюбена двойка! Оттук нататък започва нова епопея- на тяхната голяма любов! Може да ви се струват доста преповдигнати моите слова, но ние всички знаем,че са верни! Да пием наздраве за тях! Няма любов без премеждия! Но и в добро и зло, когато хората се обичат, те успяват във всичко! Това им пожелавам от все сърце! А на нашият малък герой- да расте в мир и обич и да сме живи и здрави да тропнем и на неговата сватба някой ден!.....

Епилог:

Днес Сергей е вече на двадесет години, студент в Университета, специалност "Международен туризъм". Още след сватбата, Стелио го осинови. Година след това им се роди още един син. Кръстиха го на бащата му, който място не можеше да си намери от радост и все повтаряше: Господи, добре че ни вразуми! Какво бяхме тръгнали да правим! Да е жива и здрава добрата ми снахичка!

Наложи се заради кризата Димитри да затвори бара, но назначи Наталия в другата си фирма.

Гьорго и съпругата му, напук на всички кризи, си родиха още две дечица. По празниците или те слизаха до Атина, или семейството на Стелио им гостуваше в Солун.

На два пъти ходиха и до Русия. Стелио остана очарован от красотата на тази страна, от добродушността и сърдечността на нейните хора.

Когато понякога приятели го питаха дали е доволен от жена си, усмихваше се и казваше: Никога не слушайте останалите! Слушайте само гласа на сърцето си! Той няма да ви подведе!