Денят бе петък. Един от онези крайни дни на месец октомври, в които през деня е есен, а през нощта – дълбока зима. Денят бе петък, имаше есенно-зимен климат и бе Хелоуин. От няколко години насам всички на този ден се маскират. Я като герой на Марвел, я като известен актьор. Как и защо стана модерно не бе ясно.
Не беше ясно и на Ангел. Но не го и вълнуваше. Той вече си беше платил билета за вечерното шоу в известна столична дискотека. Оставаше да избере костюм. Мислеше го бая време. Времето, което отдели за мислене за маскировката си бе повече от мисленето му за университета. Бе повече и когато се колебаеше дали да скъса с приятелката си. Изобщо в своеобразната класация на отделеното от него време за мислене през живота му, това за костюма влизаше в топ 10 от воле. Най-накрая го измисли – ще е ангел. Готино, нали ? Няма да ги има въпросите от рода на – Ти какъв си ? Ако го изпипа добре, реакцията ще е :
- Я, какъв готин ангел.
- Благодаря. Приятно ми е, Ангел.
Страхотно начало за разгов ...