Здравейте! Аз съм Евлоги Ст. Георгиев, по прякор “Малкия булевард”. Пощальон в клон 1232 – Тръстеник, пътешественик, любител каратист, даже имам черен колан, защото жената забрави ютията отгоре му. Да я питаш защо й е да глади колан... Имам едно първо място по хвърляне на чук, защото ми беше писнало да го кова онзи сандък. Нашият пощенски клон е толкова известен, че, като ни видят, хората се сбутват и си казват: "Клонираните атакуват!". А ние просто гледаме да ни е весело. Дойде например писмо за блок, който обслужва колегата, аз го разпечатвам, вадя писмото и на негово място слагам няколко резена салам. Голям смях пада, когато тръгне на разнос и се чуди какво искат от него кварталните помияри. Веднъж пък на мен ми бяха капнали валериан върху чантата... Но за това не ми се говори. Началникът ни е строг и не обича такива работи, затова на него само му слагаме кабърчета на седалката на трабанта. Той често казва, че нашият клон е черешката на пощите, но според мен не си спомня добре поговорката. Понякога, когато ми е ядосан, ме нарича “писмо с обратна разписка”, но той си е такъв – никога няма да го чуете да говори неприлични думи. Вечер, когато цветовете стават златни, обичаме с колегите да присядаме на стъпалата пред пощата и да си говорим за недоставени писма и други гадни истории. Който не издържи и първи каже: “Не мога повече да слушам – престанете!”, черпи с бира всички останали. Обикновено това съм аз. Най–весело обаче е на нощен разнос, защото не всички хора обичат да им звъним в три сутринта. Един даже ме гони с брадва, подарена му по случай добра служба в данъчното и във връзка с излизането му в пенсия, но така и не успя да ме стигне.

Обичам си работата и напоследък все повече се тревожа, защото този Интернет ще ни изяде хляба. Ако някой иска да си прати мейла, нека ми се обади – аз лично ще го занеса и доставя на посочения адрес. Не взимам скъпо, хич даже...