Обичам...

 Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, осветяващо хоризонта, което ме прегръща с топлината си. То ме кара да се усмихна. Обичам усмивките. Дадени ни от любимите хора, са незаменими, а когато ги раздаваш на другите, дори и непознати, са безценни. Обичам да ям шоколад – напомня ми колко сладък може да бъде животът, дори и когато ти се струва горчив. Обичам моментите, в които съм се излегнала на плажната ивица със слушалки в уши, пуснала любимата песен и потънала в мисли, наблюдаваща морето и вълните, които се удрят в брега. Обладава ме спокойствие – морето може да запази и най-съкровените ми тайни. Обичам да се забавлявам, да разпускам... обичам моментите, в които се чувствам жива. Обичам да оставам сама със себе си понякога. Пускам си музика, гледам хубав филм или просто седя и си мисля... и мълча. Тогава разбирам, че колкото и лош да ни се струва живота понякога и най – малката насполука ни кара да се чувстваме живи и ни прави по-силни. Обичам живота!