Обичам да летя. Обичам.

  Малък съм, зная. Много съм малък, но, да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.

  Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам ги. Пак потърсиха приятел - вятър, като тях изморен от безцелния си живот. Той ги пое и с цялата си събрана злоба ги понесе. Бързо ще се измори. Ще ги скара, ще се сбият и ще ги зареже. А където са били те, винаги излиза  изкуствена криза. Винаги. Жалко за природата, за хората, за...

  Не искам да ставам такъв. Не искам.

  Обичам градивното. Да. Градивното. Да съм там, където съм нужен, е важно. Радвам се, че има и други като мен, напоследък. Сигурен съм, че животът ще става по-добър с такива като нас.

  Чакам вятъра-новатор. Леко ще ме понесе натам, където ме чакат. И не криза, а добро ще навлиза.

   Вятърът дойде. Тук е вече. Тръгвам. Тръгвам... Обичам да летя. Обичам...

   Нали съм облаче?