Обичам, дума, която не мога да изричам
Мога да повтарям името ти до припадък.
Мога да крещя, но никой няма да ме чуе.
Мога да плача, но има ли смисъл?
Има ли смисъл да те обичам,
ако не мога да ти кажа, че те обичам?!
Има ли смисъл да те държа за ръката
и да се чудя дали ти искаш да те държа за ръката, да лежа до теб и да се чудя дали ти искаш да лежа до теб?
Струва ли си да те гледам в очите и да искам да ти го кажа, но да не мога?
И защо не мога?
Защото несигурността надделява в мен,
кара ме да не вярвам на думите ти,
макар и нищо особено за теб, те означават много за мен.
Знаеш ли какво правя всеки път, когато ми кажеш нещо?
Знаеш ли как тълкувам всяка твоя дума?
Всичко, което си изрекъл досега, си седи там.
Дълбоко в сърцето ми.
И колкото и хубави думи да говориш за мен,
те ме карат да плача...
Да плача, защото знам, че ако не направя нещо,
всичко ще отиде по дяволите,
въпреки че и ако направя нещо,
всичко отново може да отиде по дяволите.
И си седя тук, редя си тези глупости, които звучат странно, но все пак са това, което мисля и това, което никога може би няма да ти кажа.
Всеки миг прекаран с теб е най-хубавото нещо в живота ми.
Всеки път, когато ме погледнеш в очите,
сърцето ми се преобръща.
Всеки път, когато кажеш “яаа”, по онзи начин, по който само ти можеш,
сърцето ми се преобръща.
Където и да съм, каквото и да правя, ще съм щастлива, стига да съм с теб.
Колкото и отчаяна да съм, колкото и тъжна да съм, има едно нещо, един човек, който може да ми върне усмивката на лицето, който да ме накара да забравя да заключа стаята, който да ме накара да забравя всички лоши моменти.
А ти дори и не подозираш...
Едва ли някога въобще ще си помислиш, че мога да го направя, че мога да напиша нещо за теб.
Не знам какво чувстваш и мислиш, но аз ще съм доволна да прекарвам времето си с теб.
Доволна, дори и само да гледам снимката ти.
Доволна дори и само да слушам гласа ти,
който ме кара да се усмихвам.
…
очите ти, усмивката ти, косата ти, ръцете ти…
ти…
всичко в теб е способно да ме накара да съм щастлива.
Готова съм на всичко, за да си добре…
готова съм!
Готова съм на всичко за теб,
но ти няма да го разбереш, защото не ми стига смелост.
Страх ме е да не си поредния разбивач на сърца, когото няма да забравя...
Струва ли си да рискувам, като съм почти сигурна, че ще загубя?!
Колкото и странно да изглежда...
ще продължавам да те обичам…
© Янита All rights reserved.
